Не е ли странно, че колективната памет у нас помни цената на билетчето и "Добруджа" при Тодор Живков, но не и лагерите в Белене и Скравена, национализацията на земята и трудово-възпитателните лагери? Някои обвиняват германския народ в известен мазохизъм заради начина, по който не спира да помни и напомня за Третия райх и извършения от нацистка Германия геноцид.
В България пропагандната машина по времето на 45-те години по всякакъв начин се опита да изтрие от паметта на българите какво точно се случи по време на "народната революция" на 9 септември 1944 г. и след това - така бяха написани учебниците, така бяха снимани филмите, така бяха писани книгите - научни и художествени, с малки изключения... България бърза да забрави. Не от срам, а защото други искат да останат в историята така, както се харесват. Webcafe.bg отваря дискусия по темата "Да помним ли и защо?"
На 1 февруари бе честван денят на почит и признателност към жертвите на комунизма. Новият президент произнесе реч, в която каза и че „въпреки желанието да гледаме напред, а не да ровим старите рани, истините за комунистическия режим са живи в нашите спомени, спомените на нашите родители, на обществото, а фактите не трябва да бъдат забравяни".
Припомням, че този ден се чества за втори път, предложението е на президентите Желю Желев и Петър Стоянов.
Незабравата, разбира се, е важна и със сигурност спомените на нашите родители, на нашите близки, а също и на хиляди непознати нам хора, са живи. Това обаче съвсем не означава, че имаме обща, колективна памет за недалечното минало. Че имаме обща историческа „версия" за него.
Преди почти две години ГЕРБ отказа честването на Европейския ден за възпоменаване жертвите на тоталитаризма. Още малко преди това бе отхвърлено предложението на СДС за създаване на Институт за национална памет. Отхвърлен беше и Проектозакон за включване на престъпленията на комунизма в учебниците по история. После самото СДС като че ли „забрави" тези си искания. Има още примери (като отношението към възродителния процес), които демонстрират как функционират в политическото пространство призивите за „помнене" и „забравяне".
Ако приемем, че политиците ни като цяло „употребяват" миналото,когато и както им е удобно, припомнят или забравят отрязъци от него с оглед на конкретни политически интереси, дали обществото ни като цяло помни недалечното минало, как го помни и защо?
„Преди се живееше по-добре от сега"
Така казват множество анкетирани, които можем да прочетем в изследвания, свързани с епохата на социализма. „Можехме да си купуваме повече неща за хранене, да ходим всяко лято на море. Имахме сигурна работа.". Дори и да отсъства такава носталгия, към времето на социализма се наслои едно по-лежерно, леко присмехулно, но де факто съвсем добронамерено отношение.
То дойде от реклами като „О, Пепи", от възстановяването на „естрадната" линия в българската поп музика, от акции свързани с експонати, емблематични за социализма като „Инвентарната книга на социализма" на Г. Господинов и Я. Генова, която представи около 500 такива, свързани с ежедневния бит на хората и др.
На другия полюс
Хора, лежали в лагери, хора изселвани, хора, чието имущество е било иззето, близките и наследниците на осъдените от т.нар. Народен съд. Тяхната памет за соцминалото е травматична. Болезнеността на спомените им не намалява с времето. И е ясно защо. Тези хора искат възмездие. Носталгиите по „хубавото" време още повече инфектират тази травма.
Между тези два типа отношения има и други
Едните са на хора, живели социализма, но някак „изтласкали" спомена за него. Хора, които не го мислят и помнят като време на не-свобода, а просто като отрязък от техния житейски път, разказа за който някак са подредили и успокоили, канализирали в лични преживявания, изключвайки общото ни тоталитарно минало.
Освен тях има и една вече голяма група млади хора, които не са живели социализма. Те нямат памет или опит за него. За тях той е някаква празна форма, която могат да напълнят с едно или друго знание. Или със спомените на родителите си - носталгични или критични, или със собственото си нежелание да се занимават с този период, да знаят за него.
И когато в учебниците по история, в общата памет на обществото ни този период липсва, той с пълно право може да отсъства, и то тотално, от тяхната историческа версия за миналото.
И това е големият проблем в отношението ни към времето на социализма. Не е въпросът в честванията или в отсъствието на такива. Не е и в т.нар. обществен дебат по въпроса, за който ГЕРБ от време на време споменава. Както сполучливо отбелязва Евгения Иванова в своята статия „Как помним комунизма?", на никого не би му хрумнало да подлага античната или средновековната история на обществен дебат, за да бъдат оценени.
Историята е знание, а не закони и дебати. И докато това не стане тук, у нас, както в някои от страните от бившия социалистически лагер - ту ще има чествания, ту те ще бъдат отменяни. Ту ще се откриват паметници, ту ще се рушат. Ту ще се предлагат проектозакони, ту ще бъдат отхвърляни.
А ние все така няма да имаме обща колективна историческа памет за това време, белязало живота на нашите родители, нашия живот и със сигурност отношението ни към самите нас, към общото ни бъдеще. Все едно дали го съзнаваме или не.
Много е просто - лелките и чичковците бъркат носталгията по младостта с някакъв уж хубав живот през социализма. То ако всички станем изведнъж с по 20 години по-млади и днешното време ще ни се вижда розово....
И аз съм мислила, че може би е от носталгия по младостта, ама май това не е всичко. Ако беше носталгия по младостта, или изобщо по миналото, тогава трябва да очакваме и носталгия по прехода и кризата 96-97?
Историята е курва - ляга си с победителите. Т.е. те я пишат и оформят. След тази констатация каквото и да се обсъжда, е обречено на субективност. Всеки, който е грабнал кокала, властта, тоягата или както и да се нарича, представя себе си само в багрите на дъгата и на животоспасяващото слънце, а всички останали - като черни сили и мракобесни изроди. Справка: филми, особено документални, на историческа тематика, от 50-те до 90-те години на 20 в. - било в западния свят, било в бившия соц. свят - все са едностранчиви. Сега пак са едностранчиви, но с малко нюанси. Така че за курвата - или хубаво, или нищо. Избирам - нищо
axsbf, ако историята се пише от победителите, как тогава Франция има въобще история? ;) Това беше готин лаф дето видях някъде, иначе споделям предишното мнение - ние се лутаме в жажда за отмъщения и това е порочен кръг. Вместо да се опитаме да изградим общество, в което няма да се налага да се настъпваме толкова, че да си отмъщаваме после, ние постоянно повтаряме под различни знамена едни и същи примитивни грешки. Да простиш не означава да забравиш, а е някаква форма на благородство, което както е известно може да бъде проявено само ако си в някаква форма над онези, които са ти навредили, обратното е принизяване до техните стандарти и подходи. Ако го осъзнаваш начини има, само че трябва да ги направим национална култура - политиците са само израза й, така че ако някой си мисли, че системата може да бъде променена от вътре доста се лъже. Човек трябва да почне от малките неща - от това да не се пени като го бутат, а да се опита да накара тия дето го правят да се успокоят, да се погледнат един друг с малко по-добро око, или пък дори просяците - не знаеш дали не са "схема", но пък и те са може би в нужда - ами накарай ги да ти преметат, изчистят снега и им дай 5 лева - срещу дребна работа, или държавния служител - познай закона по-добре от него изтълкувай му го с усмивка и уважение и ако се прави на луд пак с усмивка повикай шефа и с приятен глас му кажи колко е тъп ;) (може правил съм го, но е важно да не си и мислиш колко е тъп или гаден - нещо, с което не мога да се похваля), може човек да не се вдъхнвява от популистките трикове, а спокойно да обяснява наглед правилните действия как подриват свещение устои на обществото, а не да разсъждава как ще забогатеем като вземем парите на тия престъпници - много от нещата в бавната система на демокрацията са такива не просто, за да се свърши нещо, а да се свърши по начин, който не деградира обществото - човек може да напомня това. Да, ние постоянно забравяме процесите и помним някоя глупост от умиление по други времена, както отбелязва Оня дето Го трият. Здраво общество може да се гради само, ако обръщаме внимание не просто какво става, а и как става, дали начина не унищожава смисъла - ние имаме един живот, но обществото ни се предполага да векува, ако погледнем на себе си като на част от много по-дълъг период от време не можем да си позволим да оставяме моментните емоции и натрупаната потиснатост да ни командват и нещо още по-важно - не можем да мрънкаме непродуктивно, а всичко да се случва без нас - трябва да участваме - всички, иначе това не е наше общество, а власт на една група хора над други.
Лесно, МакАлистър, още повече ми даваш пример с една държава, която ... все още не е много ясно какво, как, защо и от кого и с каква цел е направено през последните .... 450 години, че и от по-рано. И надявам се си чел историята на Франция (аз донякъде, но не много задълбочено, само няколко вагона книги ). Това, че са някои французи са проявили достатъчно разум от разстоянието на времето, не означава, че опровергава думите ми за победителите. Но пък всеки си има право на мнение, аз просто изразих нечие чуждо, защото го считам за правилно. Или ти си привърженик на чисто романтичното представяне на мускетарите от А. Дюма?
Едва се сдържам да не напиша какво точно мисля за тази статия. Определението ми би се събрало в две думи и един съюз. Роден съм през 1980 и не съм видял много от "онова време", обаче всички хора, които познавам си спомнят с добро за него и то не заради рекламата "О, Пепи!". Спомнят си с добро, просто защото са живели добре. България по това време е имала ... нека кажем 7 млн. население. Колко от тях са били в лагерите? За какво точно са били в лагерите? Всички ли са били там несправедливо? Хайде бе!!! А предната власт с перце ли галеше противниците си? А сегашната власт да не би да ръкопляска на противниците си? Всеки който е решил да тръгне по някакъв начин срещу властта би трябвало да си прецени плюсовете иминусите преди това, а не след това да се оплаква, че видиш ли "онези лошите ме набиха". На мен лично ми е дошло догуша от ревльовци, които постоянно мрънкат за нещо, което даже не са видели, а само са слушали, че някой някога бил видял някого, който правил нещо на друг. Нака задам два прости въпроса: 1. От средно 7 млн. население "по онова време" колко са били репресирани от власт имащите? 2. От 7 млн. население сега колко са тотално икономически репресираните от власт имащите? Нека всеки да помисли и да отговори. Моят отговор е, че за разлика от казаното малко по-горе за "онова време" сега всички, които познавам са репресирани. Все пак ще си кажа едното определение за статията - манипулативна. Нека плюенето от убедените демократи, получили сносно БЕЗПЛАТНО образование "по онова време" да започне ... СЕГА.
Аз пък съм на кантар - бил съм и в тези и в онези времена, макар и да съм бил по малък , за да разбирам точно значението на това което ставаше около мен. Все пак съм бил чавдарче,пионерче, и комсомолче (макар и за кратко ) За другите неща, чак пък с носталгия да си спомням... , да, ходихме на море всяка година, и то със самолет (верно , съветски, ама самолет ), имаше какво да се яде , ама че се чакаше за луканки,банани (бананите само около нова година в показния плод-зеленчук на дондуков ) , и други такива деликатеси , чакаше се, но пък можеше да се купят.Сега ги има, ама я си купи... Помня друго обаче - как всяка една голяма и нова покупка от типа на хладилник,пералня,цветен телевизор (взимани с "връзки", висене и записване на ред) , в къщи се посрещаше като гостенин от чужбина (дето носи много кинти ).Това ни липсваше тогава, освен свободата на словото.Ама тогава техниката като се купеше , караше по 25 години (с ремонти разбира се, който не е чакал телевизионния техник като господ, не знае за какво говоря) , а сега... краставици Изметнах се малко от темата, сори.От ония години , '81-'90 нямам лоши спомени, защото не съм знаел или не са ми казвали кое как се е постигало, и с цената на натягането пред кой точно партиен председател на квартала... .Все пак едно дете, каквото си бях тогава, на 7-10 години, много работи са му спестявани, както сами се досещате.Но история съм учил, барабар с партийните пленуми на БКП.
Статията е откровено глупава и манипулативна. Носталгията по времето на социализма не може да бъде обяснена само с бляновете по изгубената младост. Тази теза е пълно клише и върши работа само на хора, които не са живели по онова време, а и на псевдо-демократите. Хората си спомнят с въздишка конкретни и реални неща, които днес или липсват изцяло, или са достъпни само за най-заможната част от населението, не повече от 10%. Спокойният живот, сигурността, качественото образование и здравеопазване, качествените храни и напитки, днес са само мечта за огромното мнозинство българи. Има обективни икономически и социални показатели, които сочат безспорно, че днес мнозинството живее много по-зле от преди 1989 година. Не случайно сме една от най-нещастните нации в света, задминати дори от бедни африкански държави. Защото хората се чувстват излъгани, измамени и ограбени. Излъгани, измамени и ограбени точно от тези, които им обещаваха демокрация и светло бъдеще. От тези галени чеда на комунизма, които първи се изкараха репресирани. Включително и новият ни президент. Демокрация и свобода няма, когато си тотално зависим и си на социалния минимум. Прославутата свобода за екскурзия до Хаваите няма никакво значение, когато не си свободен да си я позволиш.
Фрида, когато ние, българите, сме суперкритични към самите себе си, това е нещо естествено, но е недопустимо и обидно да бъде направено от хора, които ние българите сме приели като част от нашия народ. Твоите обидни квалификации правени тук, в този форум,и за България, и за Православието, са напълно неприемливи и можем да ги приемем само ако не те вземаме насериозно.
Старци разбойници са се събрали под тая статия май само. И един млад олигофрен Но за тях имам една лоша новина - соца свърши! Или и да не е свършил, поне те по-млади няма да станат и "хубавото старо време" в оня му вид няма да се върне
А така, Фрида Да се стягат циганчетата и да учат, че кой ще я управлява тази държава като се изселим всички от нея
Ония изтрития Соца у нас свърши и скоро няма да се върне. Жалко за България. Много скоро ще палим свещи на българската нация. Няма място за злорадстване. Но в крайна сметка, тук не говорим за това, отишъл ли си е социализма, или дали ще се връща. Тук говорим за историята за това, че тя не трябва да се изопачава. С лъжи, че видиш ли, през комунизма е било ужасно тежко. Да, има жертви на реваншизма, които не трябва да забравяме, но такива има и във Франция, Италия, Германия и.т.н. Има и жертви на системата, дори и в моето семейство има такива. Но не трябва да забравяме и другите жертви на гражданската война преди 1944, които също хич не са малко. И вместо да оплюваме и рушим всичко в тоталитарната държава, трябваше да се поучим и от грешките, но и от успехите. И да ги запазим хубавите неща, например земеделските кооперации, достъпното образование и здравеопазване, инвестициите в наука и иновации. А не 20 године след прехода да ревем за възмездие и същевременно да се радваме, че едно номенклатурно чедо ни е уважило събитието, в качеството си на президент, и е проляло фалшива сълза.
Фрида, съжалявам, че изказах мнение по отношение на ехидността ти, когато говориш за България. Ние, българите, имаме поговорка, “Не хвърляй камък в калната локва, защото сам ще се окаляш!”
Браво, Фрида! И аз го помня така, а от настоящето ( и от последните 22 години) помня също - опашки, студ и мраз, купонна система, "За бога братя, не купувайте!", сриване на финансовата система, приватизация, разпарчетосване на селското стопанство, оправяне за 800 дни, тройна полюция (пардон - коалиция ли беше думата?), обръчи от фирми, феодали във всяко едно нещо, мутри, рекет, застрахователи, режим на водата в повечето градове, токът спира или се движи свободно извън номиналите, цели райони откъснати от всичко, бригади по 4 месеца (но в САЩ и Великобритания, където се оказа, че повечето наши сънародници са лъгани, мизерстват, злоупотребява се с тях всякак), мизерни заплати, същите нагли физиономии по медиите (грешка, техните деца и наследници). Толкова за паметта и спомените
няма проблем, Фрида, питаш каквото те интересува, а ако мога - отговарям.