9 стойностни книги за живота (и смъртта) в концентрационните лагери

Webcafe 27.01.2021, 17:00

Снимка: издателска къща Хермес

"Човекът в търсене на смисъл" е повече от разказ за живота в концлагера. В тази книга психиатърът Виктор Франкъл предлага на съвременния човек житейски и духовен урок по оцеляване. Въпреки годините на страдание в лагерите на смъртта, където загиват всичките му близки – майка му, баща му, брат му и бременната му съпруга, – Франкъл не престава да вярва, че животът има смисъл. Защото на човека може да се отнеме всичко, освен едно: последната човешка свобода да избере своето отношение при всякакви обстоятелства, да избере свой собствен път.

Историята на Лале Соколов, който е депортиран в Аушвиц от родната му Словакия и получава работата да татуира номерата на другите затворници, беше дълго чакана у нас. Книгата "Татуировчикът на Аушвиц" на Хедър Морис е по истински случай и акцентира върху любовта на Лале към Гита, която той среща в лагера. Авторката се среща с истинския Лале през 2003 г. и написва произведението си по негови разкази, като първоначално "Татуировчикът" е написан като сценарий. Той е избран за екранизация, но впоследствие филмовото студио се отказва от него. Сценарият участва в международни конкурси и печели Международния конкурс за независими филмови награди през 2016 г. През 2018 г. историята е преработена и издадена като дебютния роман на Морис „Татуировчикът на Аушвиц“ от едноименната поредица. Той става бестселър и е публикуван в над 50 страни по света.

Снимка: издателска къща Хермес

В "Искрица живот" Ремарк разказва за престоя на 509 в концентрационен лагер. 509 е политически затворник, който е изпратен лагера заедно с други вече неработоспособни пленници, за да чака смъртта. Всичко се променя обаче, когато близкият град е бомбардиран от съюзнически самолети. 509 осъзнава, че немците са на път да загубят войната и това събужда у него желание за живот. Самият Ремарк, разбира се, е известен именно с антивоенните си романи. След издаването на "На западния фронт нищо ново", националсоциалистите нарочват Ремарк и го обвиняват в „литературно предателство към войника от Световната война“. Въпреки това той пише продължение на книгата, "Обратният път", което също не се приема добре в родната му Германия, след което Ремарк се установява в Швейцария.

Снимка: изд. Сиела

"Дневникът на Ане Франк" е вероятно най-четеният дневник в света. И най-известната книга, писана от дете. И най-превежданата книга от холандски. В него Ане Франк разказва за укриването си в къщата на семейството ѝ в Амстердам, за ареста им и пребиваването им в концлагер. Ане умира в концлагера Берген-Белсен два месеца преди освобождението на Холандия.

Снимка: изд. Изток-Запад

Романът "Библиотекарката от "Аушвиц" на испанския писател Антонио Итурбе е базиран на житейската история на Дита Полахова - 14-годишно чешко момиче, депортирано с родителите си в "Аушвиц". Там учител тайно е създал училище, което разполага с най-малката нелегална обществена библиотека, основавана някога. Библиотеката е поверена на Дита, която се грижи за книгите. Всеки следобед ги прибира в скривалището им и всяка сутрин ги изважда и ги разпределя между учителите. Сред ужаса на газовите камери, Дита се захваща за книгите като за спасително въже и успява да не загуби желанието си за живот.

Снимка: изд. Колибри

„Братя хора, нека ви разкажа как се случи всичко“ – така започват скандалните мемоари на Максимилиан Ауе, бивш нацистки офицер, възкръснал за нов живот във Франция като собственик на фабрика и порядъчен баща на семейство. Макс е интелектуалец, отдаден на философията, литературата и класическата музика. Но той е също така хладнокръвен убиец и завършен бюрократ. Романът "Доброжелателните" на Джонатан Лител, публикуван през август 2006 г., е написан на френски и печели едновременно двете най-престижни литературни награди във Франция: „Гонкур“ и Голямата награда за роман на Френската академия. Предупреждаваме, че книгата не се чете лесно.

Снимка: изд. Сиела

"Приспивна песен в Аушвиц" разказва историята на една жена, която отива доброволно в Освиенцим (другото име на лагера). Хелене Ханеман е омъжена за талантлив цигулар в Германия и двамата живеят в любов и спокойствие с петте си деца. Хората около тях гледат малко странно на семейството им заради циганския произход на Йохан, но семейството е свикнало с това. Те обаче не са предполагали, че нацистите ще използват този факт като повод да отведат Йохан в Аушвиц. Хелене е пощадена заради арийската си кръв и разполага с възможността да продължи живота си на свобода, но тя отива в лагера с децата си. А за да опази тях, Хелене започва да служи на доктор Менгеле.

Както пише и на корицата, "Последна спирка Аушвиц" е единственият мемоар, написан в лагера на смъртта. Той е разказ от първо лице за надеждата и ужаса зад оградите на лагера, който е писан, докато е преживяван, без щадящата дистанция на времето. Еди де Винд е холандски лекар, изпратен заедно със съпругата си от Вестербок в Аушвиц през 1943 г. В месеците след напускането на нацистите, де Винд остава в лагера, за да се грижи за болните и ранените войници от настъпилите руски военни сили. Това е и времето, в което записва всичко, което е преживял, защото вярва, че трябва да разкаже историята в памет на хилядите загинали.

Имре Кертес е унгарски евреин, депортиран в Аушвиц през 1944 г. Оттам отива в Бухенвалд, а една година по-късно е освободен. "Безсъдбовност" е първият му роман въобще и първи от трилогията за Холокоста. Книгата е полуавтиобиографичен разказ и е филмирана през 2005 г. от Лайош Колтай.

През 2005 г. ООН обявява 27 януари за международен възпоменателен ден на Холокоста. Това означава, че в календара има дата, която да ни напомня за едно от най-големите зверства в човешката история, за да предотвратим бъдещи прояви на геноцид.

На днешния ден през 1845 г. малцината оцелели в концентрационния лагер Аушвиц са били освободени. Това се случва след победата на съюзническите войски над Хитлер и влизането на червената армия в лагера.

Холокостът е символичен не само заради броя на избитите евреи и безпрецедентната жестокост, но и с факта, че това е геноцидът, който поради размерите си получава най-голяма гласност. Затова и споменът за този дълбоко срамен момент от историята на човечеството действа като напомняне докъде могат да стигнат идеологиите, основани на расизъм или идеята за превъзходство на една етническа или национална общност над друга. Геноцидът над евреите поражда първия шок на модерния свят, приел хуманизма като основна ценностна категория.

Като много други огромни човешки трагедии, и Холокостът става тема в изкуството. "Списъкът на Шиндлер", "Пианистът", "Момчето с раираната пижама" и "Изборът на Софи" са само малка част от филмовото наследство, посветено на темата за концлагерите.

Холокостът обаче намира своето място и в литературата, където присъства категорично и обилно. В последните години в България дори се забелязва подем в издаването на книги с името на зловещия концентрационен лагер Аушвиц в заглавието.

Не всички от тях си струват да им отделите вечерите си. Но темата за живота (и смъртта) в концлагерите е била творчески двигател на редица стойностни произведения, които са хвърлили светлина върху един от най-мрачните моменти в историята.

В галерията горе събираме част от тях.

Някои от подбраните книги за случилото се в лагерите идват с искрената ни препоръка от първа ръка, други сме избрали заради високата им оценка в Goodreads. Във всички случаи, няма да сбъркате с тези книги, но няма и как да ви пожелаем "приятно четене".