"Всеки убиец вероятно е нечий стар приятел", казва Агата Кристи, когато на 80-годишна възраст решава да обобщи живота си в книга.
През изминалата 2020-а се навършиха 130 години от рождението на писателката, а от създаването на така омразния ѝ Еркюл Поаро - цели 100. С днешна дата и двамата отдавна не присъстват, поне не в буквалния смисъл на думата, в живия живот, но културното наследство, което са оставили след себе си е забележително. И най-вероятно светът на мистерията не би бил същият без тях.
Агата Кристи умира на 85-годишна възраст на 12 януари 1976 г. в спокойствието на собствения си дом. Оставя след себе си огромно наследство - парично и хуманитарно, за да стигне за поне половината популация на родната ѝ Англия.
"Животът не е толкова дълъг, за да си позволиш да скучаеш."
Филмови и телевизионни адаптации, театрални постановки, паметници и книги със смъртоносни рецепти... Арката на творческия път на Агата е богат като сейфа на патока чичо Скрудж от онези филмчета на "Дисни". За личността ѝ се знае много - най-малкото има написана биография, с която всеки желаещ може да се запознае.
Подходът на Агата Кристи към човешкия характер е забележителен, остър, изненадващ, умопомрачителен дори. А афинитетът ѝ към смъртта в големи количества - уникален. Търсенето на истината за едно убийство и проникването в характера на човека, способен да го направи, се услажда на Кристи така, както дори и прехваленият сър Артър Конан Дойл не успява да го прави.
С вид на домакиня от провинцията, обута в смешни, но удобни обувки, със забележителен акцент присъщ на областта Торки, без софистицирани жестове и натъкмена в широки рокли, Агата крие ум остър като бръснач, в комбинация със силна прагматичност и още по-силна автоирония.
"Не винаги моите персонажи могат да бъдат отровени, но съм изключително щастлива, когато са."
Всичко в творчеството на Агата Кристи е непосредствено вдъхновено от истинския й живот. Поаро е заимстван от белгийски полицай, живял в родния ѝ Торки по време на Първата световна война, мис Марпъл - от леля ѝ, Арианди Оливър - измислен писател на криминални романи - от нея самата, а един от убийците в един от най-известните й романи - от бившия ѝ мъж Арчибалд Кристи. Постановката на първото ѝ убийство е в имение с името "Стайлс", както се казва домът, в който живее.
Агата използва опита си на медицинска сестра за достоверното изнасяне на фактите и познанията си като фармацевт за отровите - арсеник, цианид, стрихнин и морфин. Това е топ 4 на най-любимите ѝ помощници с летален изход. Голяма част от нейните персонажи намират смъртта си посредством една от четирите фатални съставки, тъй като достъпът до тях по времето на Агата е лесен и бърз. Арсеник във вечерното какао, шоколадова торта, коледен пудинг, риба, сандвичи или шампанско с цианид - в книгите на Кристи могат да бъдат открити множество амбициозни начини за готвене, от които може да се възползва всеки желаещ млад отровител.
Отровите са емблема на творчеството ѝ, но културното наследство, което тя оставя, е с повече дълбочина от това да научите, че цианкалият мирише на бадеми и да се пазите от съмнителни напитки с подобен дъх. Макар това да е изключително любопитен факт, с който човек да се изфука.
Тъй като Агата Кристи е написала 66 криминални романа и 14 новели и кратки истории, както и няколко пиеси, никой не очаква всяко нещо да е шедьовър. Все пак в творчеството ѝ има няколко забележителни примера, които дори са филмирани.
Романите ѝ са вдъхновили и множество други творби. Те са послужили за изграждането на криминалния жанр, дали са нов живот и нов поглед към детектива и нов облик на кръвожадното убийство - от "Убийството на Роджър Акройд" до "Смърт край Нил". Емблематична творба остава и до днес "Убийство в Ориент Експрес". Това е романът с единствената филмова адаптация, която тя одобрява и която се случва през 1974-а, а Албърт Фини е онзи Еркюл Поаро, който Агата харесва, макар да е най-младият актьор играл прочутия детектив.
Агата Кристи има висок морал, но мръсен ум, изпъстрен със сложни комбинации от хора и характери, които се надиграват като в партия шах и сигурно затова си позволява тези волности. Волности, които по-късно ще ѝ заслужат короната на майстор в мистерията.
Десертът, разбира се, принадлежи на "Десет малки негърчета". Романът и концепцията му служат за основа на множество други творби. Освен собствени адаптации на филми и сериали, "Десет малки негърчета" става основа на множество други вариации, които го използват само за вдъхновение, като един от последните примери е "Омразната осморка" на Куентин Тарантино.
С днешна дата дори самата Агата Кристи е персонаж. Има няколко филма за живота ѝ, които представят своя версия за случилото се на 1 декември 1926 г., когато писателката изчезва и я няма в продължение на 11 дни. Тя участва като персонаж в сериала Doctor Who и има основна роля в литературна поредица, писана от Андрю Уилсън, в която Кристи е детектив. Романите на Уилсън са вдъхновени от истински събития в живота на Агата и се базират на неопровержима реалност, пълни са с любопитни факти и имат криминална нишка.
Агата Кристи има богат и сложен ум, пълен с хиляди начини за измъкване от нажежени ситуации. Тя винаги изненадва публиката и дори когато го прави, все пак успява да даде достатъчно улики на объркания читател. И до днес триковете използвани от Агата в нейните романи се ползват по различни начини и имат свои вариации в много произведения в света на киното и литературата.
Джилиан Флин използва един от подходите ѝ в своя роман "Не казвай сбогом". Райън Джонсън взима три романа на Кристи - "Мъжът в кафявия костюм", "Убийството на Роджър Акройд" и "Смърт край Нил", за да сглоби своя филм "Вади ножовете".
Криминалният жанр така и не успява да надскочи Агата Кристи. И до днес тя си остава емблема на сложно премисленото убийство, сложните характери, събрани и натъпкани в неудобни стаи, и ума на злия психопат. Множество творци разглеждат образа на психопата, но Агата е една от първите, които си позволява да направи от него обикновен човек, който се спотайва в сенките и крие мрачното си лице в изкуствено ухилена маска.
Агата Кристи има невероятната способност да избира на пръв поглед тривиални ситуации и места, и да ги превръща в нещо необикновено.
Романите и творчеството ѝ са отражение на самата нея. Една на пръв поглед обикновена жена със старомодна пола и смешни шапки, която по цял ден седи и мисли за убийства и която от време на време казва нещо като: "Ако поставиш главата си в устата на лъв, не трябва да се оплакваш, в случай че един ден той я отхапе."
А някои от най-емблематичните адаптации по нейни творби може да видите в галерията горе.
