Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Истината за едно убийство

Мистериите на Агата Кристи и някой от най-добрите им адаптации на екран: Снимка: Getty Images
Мистериите на Агата Кристи и някой от най-добрите им адаптации на екран:
"Убийство в Ориент експрес"

Eдна от наистина златните класики в нейното творчество е един от последните случаи на известия детектив Еркюл Поаро, който разкрива престъпление, докато пътува в известия Ориент експрес с група от 15 непознати. Кралицата на криминалния жанр обърква и сменя правилата на кримката, по начини, които не са правени до момента, и "Убийство в Ориент експрес" е един от най-добрите ѝ примери. Първо, в него за първи път детективът не предава виновника на полицията и второ, убиецът не е един.

Синди Лъмет филмира този великолепен роман през 1974 година, а в главните роли кани младия Шон Конъри, Албърт Фини, който играе белгийския детектив, Лорън Бакал, Жаклин Бисе и Ингрид Бергман. Резултатът е "Оскар" за Бергман, 6 номинации общо и златно кинозаглавие, което е задължително за почитателите на жанра.
"Десет малки негърчета"

Много критици казват, че "Убийството на Роджър Акройд" е най-доброто, което Кристи е писала, но повечето фенове не са съгласни – за тях това е историята на 10 непознати, събрани, за да бъдат избити на изолиран остров. Десет непознати човека – съдия, гувернантка, семейство икономи, бивш полицай, полковник, млад плейбой и прочие, получават любезна покана да присъстват на уикенд парти в огромно имение, намиращо се на отдалечения Негърски остров. Там ги очакват пиене и ядене, и песничка за десет малки негърчета, които измират едно по едно. Точно като в песента, групата от хора, започват да бъдат убивани един по един, докато "накрая не остана ни едно", както се пее в песничката. Чак след това мадам Кристи разкрива зловещия си сценарий и убиеца разбира се. "Десет малки негърчета" е най-адаптираната творба на Кристи. Тя получи телевизионна адаптация по BBC, а вече се готви и нов филм по нея.
Partners in Crime

Томи и Тъпънс Бересфорд получават своята първа екранизация през 1929 година, малко след излизането на разказите за тях. Филмът е немският "Die Abenteurer G.m.b.H.", който е адаптиран по първия роман на Агата Кристи за двойката любители детективи – "Тайният противник", който, малко хора знаят, е вторият й издаден роман изобщо. Годината е 1922-а. След това се появяват още няколко адаптации по историите за Томи и Тъпънс. Може би най-известната адаптация на романите за двойката си остава сериалът от 1983-а година със името "Agatha Christie's Partners in Crime". Той има един сезон и една награда "Еми".

След като през 2008-а Франция пуска филм за Томи и Тъпънс, британците решават, че е редно и те да направят нещо за позабравените герои на Кристи. Така през 2015-а се появява първи сезон на сериала "Agatha Christie's Partners in Crimе". Той е базиран на всички произведения на Кристи за двойката Томи и Тъпънс Бересфорд, който търпи доста промени от оригиналните истории.
"Смърт край Нил"

Емблематичен е филмът с Питър Устинов в главната роля и Миа Фароу, която му партнира. А тази година очакваме и версията на Кенет Брана. Отдадени на екзотично пътешествие из Кайро, пирамидите и красивите води на Нил, група непознати стават част от любовен триъгълник, който приключва с фатален край. Един човек е мъртъв, а кръгът от заподозрени не е толкова голям, тъй като всички те – кой от кой по-екцентричен – са затворени на кораб някъде между Кайро и Луксор. Еркюл Поаро също е на борда и се заема да разреши мистерията.

"Смърт край Нил" е една от най-софистицираните творби на Агата Кристи и се нарежда сред върховите ѝ постижения до заглавия като "Десет малки негърчета", "Алиби" и "Афера в имението Стайлс". Не мигайте, докато гледате, за да не изпуснете едно убийство, маскирано като театрално представление.
"Поаро"

Може би най-известният сериал, който адаптира най-голям обем от творчеството на Агата Кристи. Вероятно Агата би размислила и скоро след като види сериала, би избрала Дейвид Суше за любимия си Поаро... човек никога не знае. Едно е сигурно – това е любимият Поаро на повечето хора, които харесват криминалните сюжети и английската класика. Сериалът започва с "Афера в имението Стайлс" през 1989-а и приключва със "Завесата" през 2013 година. Това е най-емблематичния и най-дълго излъчвания криминален сериал, който е любим на почитателите на Агата Кристи.
"Сивият кон"

Една от по-скорошните адаптации по Агата Кристи се обръща към по-неизвестните ѝ произведения. Тук няма да откриете нито един от емблематичните ѝ образи, но ще се запознаете с криминален сюжет, който на пръв поглед прави смеска между света на окултното и този на мистерията. Хора от мистериозен списък започват да умират и всички улики водят до група от три жени, които са се провъзгласили за вещици. В центъра на историята е млад мъж, който е детектив аматьор и разследва случая. Агата Кристи разпердушинва на къс пух идеята за магии и поверия, а адаптацията на BBC, която се появи през изминалата година, бяга от оригинала, но пък дава по-модерен дух на една не толкова известна класика.
"Чудноватият дом"

Три поколения от фамилия Леонидис живеят заедно в голямо извънградско имение. Когато Аристид Леонидис, главата на семейството, е отровен, подозренията падат върху много по-младата му вдовица. Второто убийство обаче озадачава всички. Дали наистина убиецът е член на семейството? Или заплахата идва отвън? Адаптацията на романа от 2017-а беше част от фестивала Cinlibri у нас, а в главните роли може да видите Глен Клоуз, Джилиан Андерсън, Кристина Хендрикс и Макс Айрънс.
"Убийство в "Галоп"

Една много стара класика от серията за мис Марпъл. "Убийството в "Галоп" от 1963-а адаптира романа на Кристи от 1952-а "След погребението". Този филм си позволява да е мине към леката комедия и разказва случай, в който Мис Марпъл е въвлечена в случай с мъртъв богаташ, чиято сестра вярва, че той е убит, а не е умрял от естествена смърт. Маргарет Ръдърфорд играе Мис Марпъл за втори път в кариерата си, след като ѝ дава живот във филма "Убийство, каза тя".
"Черно кафе"

Още една класика на екран от далечната 1931 година, по една от не толкова известните книги на Агата Кристи. Изобретателят на силен нов експлозив - сър Клод Еймъри, е притеснен, когато химичната му формула изчезва. По всичко личи, че виновникът е един от гостите в дома му – роднина, а може би приятел. Който и да е заподозреният, сър Клод решава да му даде възможност за обяснение – но крадецът не е съгласен с това. Когато вратите се заключват и светлините угасват, вместо да върне формулата, един от гостите добавя нещо към кафето на домакина. И не е сметана или захар, а отрова. Любимият сюжет на Кристи – много заподозрени и невъзможна ситуация - се разиграва тук. Остин Тревор влиза в ролята на Еркюл Поаро, като този филм е базиран на едноименната пиеса от 1929 година. Агата Кристи пише пиесата в отговор на филмовите адаптации, направени до този момент, за да направи версия на историята си, която всъщност харесва.
"Свидетел на обвинението"

Макар да има още една модерна адаптация за малкия екран с Ким Катрал в една от главните роли, ние препоръчваме да видите класиката от 1957-а. Причините са няколко. Били Уайлдър режисира тази адаптация на едноименния разказ, а във филма участва Тайрън Пауър в последната си филмова роля. Той играе на Леонард Вол, който е обвинен в убийство на вдовица, която прави наследник на богатството ѝ. Цялата история е поместена в съдебен процес, в който зрителят или читателят не могат да разберат кой е прав и кой лъже. Във филма участва и Марлен Дитрих като съпруга на Пауър. А филмът получава шест номинации за "Оскар" – за най-добър филм, режисьор, актьор за Чарлз Лаутън, поддържаща актриса за Елза Ланчестър, монтаж и звук.

"Всеки убиец вероятно е нечий стар приятел", казва Агата Кристи, когато на 80-годишна възраст решава да обобщи живота си в книга.

През изминалата 2020-а се навършиха 130 години от рождението на писателката, а от създаването на така омразния ѝ Еркюл Поаро - цели 100. С днешна дата и двамата отдавна не присъстват, поне не в буквалния смисъл на думата, в живия живот, но културното наследство, което са оставили след себе си е забележително. И най-вероятно светът на мистерията не би бил същият без тях.

Агата Кристи умира на 85-годишна възраст на 12 януари 1976 г. в спокойствието на собствения си дом. Оставя след себе си огромно наследство - парично и хуманитарно, за да стигне за поне половината популация на родната ѝ Англия.

"Животът не е толкова дълъг, за да си позволиш да скучаеш."

Филмови и телевизионни адаптации, театрални постановки, паметници и книги със смъртоносни рецепти... Арката на творческия път на Агата е богат като сейфа на патока чичо Скрудж от онези филмчета на "Дисни". За личността ѝ се знае много - най-малкото има написана биография, с която всеки желаещ може да се запознае.

Подходът на Агата Кристи към човешкия характер е забележителен, остър, изненадващ, умопомрачителен дори. А афинитетът ѝ към смъртта в големи количества - уникален. Търсенето на истината за едно убийство и проникването в характера на човека, способен да го направи, се услажда на Кристи така, както дори и прехваленият сър Артър Конан Дойл не успява да го прави.

С вид на домакиня от провинцията, обута в смешни, но удобни обувки, със забележителен акцент присъщ на областта Торки, без софистицирани жестове и натъкмена в широки рокли, Агата крие ум остър като бръснач, в комбинация със силна прагматичност и още по-силна автоирония.

"Не винаги моите персонажи могат да бъдат отровени, но съм изключително щастлива, когато са."

Всичко в творчеството на Агата Кристи е непосредствено вдъхновено от истинския й живот. Поаро е заимстван от белгийски полицай, живял в родния ѝ Торки по време на Първата световна война, мис Марпъл - от леля ѝ, Арианди Оливър - измислен писател на криминални романи - от нея самата, а един от убийците в един от най-известните й романи - от бившия ѝ мъж Арчибалд Кристи. Постановката на първото ѝ убийство е в имение с името "Стайлс", както се казва домът, в който живее.

Агата използва опита си на медицинска сестра за достоверното изнасяне на фактите и познанията си като фармацевт за отровите - арсеник, цианид, стрихнин и морфин. Това е топ 4 на най-любимите ѝ помощници с летален изход. Голяма част от нейните персонажи намират смъртта си посредством една от четирите фатални съставки, тъй като достъпът до тях по времето на Агата е лесен и бърз. Арсеник във вечерното какао, шоколадова торта, коледен пудинг, риба, сандвичи или шампанско с цианид - в книгите на Кристи могат да бъдат открити множество амбициозни начини за готвене, от които може да се възползва всеки желаещ млад отровител.

Отровите са емблема на творчеството ѝ, но културното наследство, което тя оставя, е с повече дълбочина от това да научите, че цианкалият мирише на бадеми и да се пазите от съмнителни напитки с подобен дъх. Макар това да е изключително любопитен факт, с който човек да се изфука.

Тъй като Агата Кристи е написала 66 криминални романа и 14 новели и кратки истории, както и няколко пиеси, никой не очаква всяко нещо да е шедьовър. Все пак в творчеството ѝ има няколко забележителни примера, които дори са филмирани.

Романите ѝ са вдъхновили и множество други творби. Те са послужили за изграждането на криминалния жанр, дали са нов живот и нов поглед към детектива и нов облик на кръвожадното убийство - от "Убийството на Роджър Акройд" до "Смърт край Нил". Емблематична творба остава и до днес "Убийство в Ориент Експрес". Това е романът с единствената филмова адаптация, която тя одобрява и която се случва през 1974-а, а Албърт Фини е онзи Еркюл Поаро, който Агата харесва, макар да е най-младият актьор играл прочутия детектив.

Агата Кристи има висок морал, но мръсен ум, изпъстрен със сложни комбинации от хора и характери, които се надиграват като в партия шах и сигурно затова си позволява тези волности. Волности, които по-късно ще ѝ заслужат короната на майстор в мистерията.

Десертът, разбира се, принадлежи на "Десет малки негърчета". Романът и концепцията му служат за основа на множество други творби. Освен собствени адаптации на филми и сериали, "Десет малки негърчета" става основа на множество други вариации, които го използват само за вдъхновение, като един от последните примери е "Омразната осморка" на Куентин Тарантино.

С днешна дата дори самата Агата Кристи е персонаж. Има няколко филма за живота ѝ, които представят своя версия за случилото се на 1 декември 1926 г., когато писателката изчезва и я няма в продължение на 11 дни. Тя участва като персонаж в сериала Doctor Who и има основна роля в литературна поредица, писана от Андрю Уилсън, в която Кристи е детектив. Романите на Уилсън са вдъхновени от истински събития в живота на Агата и се базират на неопровержима реалност, пълни са с любопитни факти и имат криминална нишка.

Агата Кристи има богат и сложен ум, пълен с хиляди начини за измъкване от нажежени ситуации. Тя винаги изненадва публиката и дори когато го прави, все пак успява да даде достатъчно улики на объркания читател. И до днес триковете използвани от Агата в нейните романи се ползват по различни начини и имат свои вариации в много произведения в света на киното и литературата.

Джилиан Флин използва един от подходите ѝ в своя роман "Не казвай сбогом". Райън Джонсън взима три романа на Кристи - "Мъжът в кафявия костюм", "Убийството на Роджър Акройд" и "Смърт край Нил", за да сглоби своя филм "Вади ножовете".

Криминалният жанр така и не успява да надскочи Агата Кристи. И до днес тя си остава емблема на сложно премисленото убийство, сложните характери, събрани и натъпкани в неудобни стаи, и ума на злия психопат. Множество творци разглеждат образа на психопата, но Агата е една от първите, които си позволява да направи от него обикновен човек, който се спотайва в сенките и крие мрачното си лице в изкуствено ухилена маска.

Агата Кристи има невероятната способност да избира на пръв поглед тривиални ситуации и места, и да ги превръща в нещо необикновено.

Романите и творчеството ѝ са отражение на самата нея. Една на пръв поглед обикновена жена със старомодна пола и смешни шапки, която по цял ден седи и мисли за убийства и която от време на време казва нещо като: "Ако поставиш главата си в устата на лъв, не трябва да се оплакваш, в случай че един ден той я отхапе."

А някои от най-емблематичните адаптации по нейни творби може да видите в галерията горе.

Най-четените