Ако случайно срещнете Мила Янева-Табакова, първото, което бихте предположили, е, че тя е излязла от някоя вълшебна приказка. Второто предположение неминуемо би било, че се занимава с детски книги и тук няма да сгрешите. Тя е сред най-интересните имена на млади български художници, а последната книга за деца, в която можем да видим размаха на четката ѝ, е новото издание на "101 далматинци" от Доуди Смит (изд. "Рижко").
Макар че е работила и по не едно и две заглавия на големи световни романи, по случай Деня на детето фокусираме вниманието си именно върху детските книги с нейни рисунки. Сред тях са "Пук!" на Валери Петров (изд. "Колибри"), "Щастливият принц" от Оскар Уайлд (изд. "Лист"), единствената книга за деца на Гъртруд Стайн "Земното кълбо се върти" (изд. "Лист") и др. Има и две авторски книги, създадени със средствата на комикса - "На път" и "Сувенири".
Оставяме Мила да ни разкаже повече за това какво е да рисуваш за най-малките читатели. Пренася ни с думи в ателието си, споделя ни с коя книга би отлетяла в Космоса, а като фон на отговорите ѝ чуваме как котето ѝ Тото Бранкуш мърка сред четки и палитри.
Как рисуването влезе в живота ти за първи път?
Все си беше там. Ако си мечтаех за някоя играчка и нямаше как да я получа - рисувах я както си поискам, и така си създавах игра с нея. Ако намирах, че някоя книжка няма достатъчно илюстрации, рисувах си тези, които ми липсват.
Кои са любимите ти детски книги и кои са любимите, по които си работила?
"Братята с лъвски сърца" с илюстрациите на Илун Виклунд ми е много, много любима детска книга. От тези, върху които аз съм работила, ще се затрудня да кажа - всеки следващ ми завърта главата и ме увлича до степен, че забравям останалите. От литературна гледна точка, най-вълнуващи са били приказки от Оскар Уайлд и Валери Петров, а от художествена - е, всеки ми носи голяма радост, всеки ме учи на нещо ново и всеки ме вдъхновява за авторските ми неща.
Кое е най-важно, когато рисуваш за деца?
Да си откровен и да слушаш внимателно историята отвъд думите, за да можеш да я подскажеш с рисунките.
Кои са любимите ти илюстратори на детски книги?
Беатриче Алеманя, Карсън Елис, Любен Зидаров, Тоня Горанова, Лоренцо Матоти, който не прави толкова детски книги, но пък е великолепен художник на комикси и какво ли още не.
Променя ли се отношението към детската книга в последните години в България?
Последните години имам щастието да работя върху много и различни детски книги, което беше нещо, за което със сигурност мечтаех, докато следвах в Академията. Работата е там, че си имах "едно наум", че много издателства предпочитат да преиздават готов материал. Сега ми се струва, че не е така и има тенденция да се търсят български илюстратори и за българска, и за преводна литература.
Коя книга четеш в момента?
"Братя Карамазови" от Достоевски.
Каква музика обичаш да слушаш, докато работиш?
Мелодии с пиано или контрабас например ми помагат да се концентрирам, а музика като тази на "Рамщайн", да речем, използвам за почистване на работното и околното място.
Кога за първи път се срещна със "101 далматинци" и кой е любимият ти герой от тази история?
Да си призная, със "101 далматинци" първо ме срещнаха "Дисни". Това беше и едно от предизвикателствата на книгата, защото предполагам и до ден днешен техните анимации са първият досег на много деца с истории като тази. За любим герой, трудно ми е да кажа, за това нека да е 48-ят далматинец.
Откри ли предизвикателство в работата по книгата? Какво те вдъхнови? Кои са любимите ти моменти от книгата?
Много ме вдъхнови хладната английска атмосфера на книгата. Проучването на архитектура, обзавеждане, околна среда и кучешки породи беше по-специфично от това за други книги, върху които съм работила и ми достави голямо удоволствие. Любим момент ми е отмъщението на бялата котка.
А ти самата имаш ли домашен любимец?
Имам коте - Тото Бранкуш, черен, с около шест бели косъма на гърдите и и три под едната мишница.
Какво е да си художник в България?
Да си художник в България е до известна степен привилегия - малко хора, дори и талантливи, могат да си го позволят. Тези, които се захванат с тази работа, ги чака много труд, както във всяко друго занимание, но ако обичат това, което правят, дори и финансовото удовлетворение да е ограничено - духовното е на ниво.
Как изглежда ателието ти?
Отскоро имам чудесно, много дълго бюро по продължението на триъгълен прозорец стена. Той гледа към свиреп къпинак, порутена къща и двор, пълен със строителни материали, няколко котки и куче пазач. Пълно е с темперни бои, които отскоро въведох в обращение и разбира се, книги и рисунки от минали, настоящи и бъдещи проекти.
Какво е най-странното, което човек може да види в него?
Ателието ми граничи с репетиционна, която е пълна с много странни неща като измислени инструменти, странни космати пердета, намерени плюшени играчки и маски, графика на Борис Праматаров и картина на Мартиан Табаков. В моята сравнително спретната момичешка част единственото, което може да се съревновава с гореописаното, е нещо като керамична ваза с формата на камила или вълшебна лампа с муцуна и рисунка на палма по залез, чието дъно е с дупка.
Какво е най-хубавото, което си откривала между кориците на книга?
Вдъхновение.
Коя книга би взела със себе си на път?
Зависи къде искам да отида. Ако отивам в Париж на пример - "Безкраен празник", ако е лято или ранна есен и отивам да си почивам в провинцията защо не "Вино от глухарчета", на пътешествие в космоса - задължително "Малкият принц".
