Когато започват картината Red Pictures with Horses, художниците Хелене и Волфганг Белтрачи забравят за едно дребно правило, с което трябва да се съобразяваш, щом си решил да мамиш хората - дяволът се крие в малките детайли.
Така една на вид малка небрежност от тяхна страна разрушава 30 години на фалшифициране на шедьоври, прикриване на следи и изкусно режисира измама, която е донесла на семейство Белтрачи десетки милиони долари.
Схемата на двойката артисти е разкрита през 2011 г. В продължение на десетилетия те са пресъздавали копия и са ги продавали за оригинали, като сумите за техните имитации са започвали от 2 милиона долара.
Години наред Хелене и Волфганг Белтрачи минават между капките. Успяват да измамят редица колекционери, арт дилъри, аукционни къщи, галерии и знаменитости, сред които и актьорът Стив Мартин. Една секунда невнимание обаче изважда машинацията им на светло.
Разконспирирането им започва с репродукцията на Red Pictures with Horses. Годината, в която съпрузите я рисуват, е 2010 г., но пред аукционите твърдят, че платното е създадено през 1914 г. и е дело на четката на Хайнрих Кампендонк - един от най-известните немски експресионисти.
Между пластовете боя обаче има подробност, която издава, че Хелене и Волфганг лъжат. По творбата се виждат следи от титан, тъй като цинкът им е свършил, за да пресъздадат картината едно към едно, а холандският им снабдител не може да им каже кога ще направи следващата доставка.
Бързайки да предоставят шедьовъра на аукционната къща, семейството художници правят нещо, което не са правили в 30-годишната си кариера на фалшификатори - подхождат към работата си през пръсти и това им излиза солено.
Година след като Red Pictures with Horses е продадена за 2,8 милиона евро анализ на платното показва наличието на пигмент, който не съществувал през 1914 г., когато се предполага, че е нарисувана картината.
Това откритие предизвиква верига от събития, които разкриват схема за милиони долари и принуждават Хелене и Волфганг да изплатят 35 милиона евро обезщетение на хората, които са излъгали.
След повече от 30 години в бизнеса са установени 14 произведения на изкуството, в които двамата художници умело са имитирали стиловете на Макс Ернст, Фернан Леже, Кес ван Донген и Андре Дерен. Волфганг се е занимавал с прерисуването на повечето от творбите, а Хелене ги е документирала като "непредставени досега произведения".
Пред експертите по изкуство двамата твърдели, че са наследници на богата колекция от картини, придобити от дядото на Хелене - еврейски галерист, избягал от хитлеристка Германия.
Обяснението за това как тази история се крепи в продължение на три десетилетия наскоро бе представено от документален филм и публикувана книга на психоаналитика Жанет Фишър. В поредицата задълбочени разговори двойката разкрива защо се ориентират към измамите и как за тях фалшификацията е форма на изкуство, подобна на игра.
"Всичко се случи почти инцидентно", припомня си Волфганг пред CNN. "Харесваше ни да рисуваме, но ни харесваше и да бъдем богати. Фалшифицирането комбинира двете неща".
Самите художници твърдят, че са произвели близо 300 фалшификата, които са останали непроследени. А и дори да се намерят, съдебната им давност най-вероятно е изтекла, така че артистите няма да отговарят за престъпленията си пред закона.
Противно на спънката, заради която са разкрити, машинацията на Хелене и Волфганг Белтрачи оцелява толкова дълго, защото двамата са проучвали щателно детайлите.
Предприемали са "културни пътувания", с които са изследвали родните места на художниците, разгледали са музеи по целия свят и са се потапяли в писмата и дневниците на артистите, преди да повторят работата им върху платното.
Хелене и Волфганг са били брилянтни разказвачи на истории, в които няма нито един пропуск. Те са намирали автентични рамки от битпазарите и са фотографира завършените творби с фотоапарат от 20-те години на миналия век, за да докажат, че картините им са на 100 години.
"Измамата е организирана с военна прецизност. Мисля, че това е част от креативността на Волфганг. Преди да започне да рисува, той се е информирал за всяка подробност около художниците", споделя психоаналитикът Жанет Фишър пред "Ню Йорк Таймс".
През 2012 г. в интервю за Der Spiegel Волфганг Белтрачи се хвали, че може да повтори стила на 50 известни художници, като с картините си може да подведе дори най-опитното око по въпроса кое е оригиналът и кое - копието.
От дете той прави репродукции на майсторите в изкуството, добавяйки по нещо свое, но мотивът му да стане фалшификатор е Втората световна война.
Семейството на Волфганг е евакуирано от Германия след атаката при Сталинград, а баща му прекарва 4 години като военнопленник във Франция. След края на войната те се изправят пред бедност и глад, за които 12-годишният тогава Волфганг намира изход. Той прерисува картини на Пикасо и ги продава за солидни суми.
Днес художникът сравнява живота си с приказката за Робин Худ - бедняк, който ограбва богатите, но отново пропуска един дребен детайл при тази съпоставка. Робин Худ е крадял, за да дава на бедните, а не за да живее в охолство.
Хелене и Волганг обаче не са двойка, която може да харчи милионите си тихо. Те си купуват къща в Южна Франция, където живеят повече от комфортно. По цели дни седят край басейна, четат, спят и мечтаят... до 2011 г., когато са разкрити.
"Те са част от един свят, пропит с алчност, в който има няколко участници - експерти, аукционни къщи, двойката. Всички те искат пари и в крайна сметка, щом ги получат, всички са щастливи. Включително и купувачът. Ако Белтрачи бяха сложили цинк вместо титан в Red Pictures with Horses, те щяха да продължат да забогатяват", на мнение е Жанет Фишър.
