"Абсолютна революция."
Това е едно от определенията, които фотографът Ивайло Петров ми дава, когато го питам за последните пробиви в сферата на изкуствения интелект (ИИ) и навлизането на такива алгоритми в работата на хората като него, занимаващи се с визуални изкуства.
Много вероятно е във Facebook в последните месеци да сте виждали изображения от рода на "Междузвездни войни в стила на Акира Куросава" или "Котки като персонажи от Властелинът на пръстените".
Повечето от тях са създадени с Midjourney - генератор на изображения, базиран на изкуствен интелект, който с ефективността, скоростта и възможностите си поставя под въпрос бъдещето на редица творчески професии.
Ивайло Петров е идеалният гуру в света на Midjourney, който да обясни и на мен, и на вас как точно работи този ИИ и на какво се дължи истерията около него. Иво е майстор в своя занаят - автор е на редица великолепни портрети на популярни българи, работил е за кампании на големи български брандове и чуждестранни компании, а портфолиото в сайта му говори само за себе си.
Нещо повече, самият Иво експериментира с Midjourney и има наблюдения за възможностите - и рисковете - от неизбежното навлизане на изкуствения интелект в сферата на изкуството.
Но как точно се работи с това ИИ?
Още през февруари 2022 г. Иво, след покана от свой приятел, получава достъп до бетата на Midjourney, с което става и един от първите българи, използвали генератора на изображения.
По думите му да се работи с алгоритъма е "абсолютно елементарно", дори да не си специалист в сферата на визуалните изкуства. Това става чрез бот в Discord, зад който е скритата цялата невронна мрежа на Midjourney. Намираш бота и му пишеш - да, с думи - какво искаш да ти визуализира и той го прави. По впечатляващ начин.
"Това е всичко", смее се Иво.
Важно е да се отбележи, че Midjourney не прави колажи, а създава изображения. От нулата, ако щете.
ИИ от подобен тип са захранени с базата данни LAION-5B, в която има над 5 млрд. изображения, събрани от интернет от ботове, сред които изображения има и множество артистични портфолиа и лични снимки.
Алгоритмите като Midjourney обаче не използват директно тези изображения - т.е. не си представяйте, че правят колажи с планински пейзаж от една снимка, лице от друга и т.н. Вместо това базата данни е използвана, за да се научи ИИ какво е планина и да може след това да нарисува различни такива при задание.
"Тръгва от нищото - тръгва от компютърен шум. [ИИ] пиксел по пиксел го подрежда така, че да прилича на планина, като е тренирано от 500 милиона планини, но тази планина, която е генерирана, не е съществувала никога", обяснява Ивайло.
Сравнява този процес на обучение със собствената си професия. Всеки голям фотограф, по думите му, в началото е бил много слаб фотограф. Гледал е как по-добрите снимат, какво включват в снимките си, какъв е подходът. След това е използвал тези теоретични познания, за да може посредством фотоапарата си да транслира видяното.
През последната година Иво експериментира с Midjourney в различни посоки. Тъй като харесва българския фолклор и фантастиката, решава да ги смеси в едно. В главата му се появява идеята, че иска да види как биха изглеждали традиционни славянски облекла, но в "супер футуристичен стил" - като механични костюми в научнофантастичен филм.
Въвежда идеята под формата на текст, а Midjourney за минути му "рисува" резултата.
Софтуерът дава четири варианта за всеки prompt, т.е. заявката, която му подадеш чрез писане. Може да харесаш и поискаш в по-голяма резолюция някой от тези варианти; възможно е да се спреш на един и да започнеш да изискваш ИИ да направи промени по него, за да се доближи до вкуса ти. А ако нищо не ти харесва, може да поискаш нови четири.
Ивайло неслучайно прави сравнението със слот машина.
"Всяка глупост, която ти хрумне, ти можеш да я имаш инстантно визуализирана. То това е един от проблемите с тази технология според мен, защото всъщност изисква доста високо ниво на самокуриране", посочва той.
Това, което има предвид, е, че с мощен ИИ генератор на изображения става по-голяма отговорността как (и изобщо дали) човекът пред компютъра ще се опита да развие предложението на изкуствения интелект или ще се спре на първото, което види.
Кой тогава е автор - човекът или ИИ?
Да създаваш изображения с изкуствен интелект изглежда както невероятно удобство дори за абсолютни непрофесионалисти, така и предизвикателство дори за най-добре подготвения в сферата на изкуствата.
Както Ивайло подчертава, "важни са думите" - какво ще подадеш под формата на текст като заявка към Midjourney, защото ИИ все пак не чете мисли. Ако резултатът се различава от това, което очакваш, вината може да е в това как си задал задачата.
Изкуственият интелект може да поеме в творческа посока, която човекът не е имал предвид. Така се налага да моделираш думите в заданието си, за да пренасочиш алгоритъма към нещо, което е по-близо до първоначалната ти идея.
В друг случай Midjourney може да ти подаде посока, която не си имал предвид, но тя да ти хареса дори повече от собствената ти визия и работата да поеме натам.
"Тук вече идва моралният проблем - доколко това е твоята интерпретация", отбелязва Ивайло.
Обяснява, че в момента тези генерирани от ИИ изображения не могат да съществуват "без хората, без техния творческия заряд", и без побутване посредством думите ни. Но фотографът е на мнение, че от там насетне ние, хората, сме в ролята на поръчители и куратори.
"Това е все едно да кажеш, че папата, който е поръчал на Микеланджело да изрисува Сикстинската капела, е авторът. Никой не спори, че Микеланджело е артистът", казва Иво - едно перфектно - според мен, не толкова според него - сравнение.
"Границата кой е артистът според мен е изключително тънка. Моето мнение е, че авторската идея все още съществува в тази ѝ форма, но в най-добрия случай можем да кажем, че крайният резултат е колаборация. Аз лично по-скоро дори бих казал, че ИИ е авторът, а човекът е творческият пламък, нека така да го наречем", заключва Ивайло.
Артистите срещу ИИ
Въпреки това софтуер с подобни впечатляващи способности неизбежно ще доведе до разнопосочни мнения във всички индустрии, които може да бъдат засегнати.
Ивайло Петров отбелязва, че много хора вече директно са зачеркнали Midjourney. Според него това се дължи на страха и на факта, че очевидно все още се намират във фазата на страха от подобен тип ИИ. Но и тя ще отмине и ще дойде приемането.
"Че тази технология ще я приемем, няма никакво съмнение. То няма дори теоретична възможност това да не се случи, просто защото тя е дотолкова революционна и дотолкова ефективна в това, което е, че цялата ни история до този момент показва, че да, тя ще се наложи, и да, тя ще замени страшно много хора в процеса", сигурен е фотографът.
Това, което и за самия него е странно, е, че ИИ вече заменя хора, които по принцип се занимават с "изключително високо ниво на абстрактно мислене", каквито са артистите. Очаквал е това да се случи по-късно.
"Метафорично казано изкуството за пореден път е банер на това, което идва оттук насетне", отбелязва с усмивка, изпълнена с известна гордост.
С усъвършенстването на тези технологии - което зависи от нарастване на цифровата мощ, с която като човечество разполагаме, и с оптимизация на алгоритмите - някои професии неизбежно ще бъдат засегнати.
"Защо ти е в момента арт директор на ниско до средно ниво?", пита Ивайло с оглед на опита му с ИИ.
"Той (бел.ред. арт директорът) всъщност има достатъчно голям, компетентен обем от информация и лични познания върху история на изкуството от една страна и творчески прочит над тях в контекста на конкретния проект, който трябва да бъде реализиран. ОК, супер, само че това нещо (бел.ред. ИИ) го има в по-добра степен от него, освен това никога не е болно, никога не е криво, винаги се събужда в настроение сутрин и работи цяла нощ", допълва фотографът.
Midjourney - и другите като него - в рамките на няколко минути може да генерира десетки визуални посоки, всяка от които да е сравнително релевантна на това, което се търси като краен резултат.
Предизвикателства за професионалното им бъдеще стоят пред много от дизайнерите, както и concept artist-ите, които генерират идеи за персонажи и локации във филмови, рекламни, гейминг продукции.
Всички те ще трябва да се адаптират и задължително да ползват изкуствен интелект, иначе ще отпаднат от бранша, за сметка на онези, които го правят, на мнение е Ивайло.
Най-малкото използването на ИИ е много по-евтино, отколкото да създадеш същите изображения по традиционния начин и особено на терен. Иво казва, че повечето изображения, които Midjourney в момента генерира, могат да бъдат създадени и без ИИ, но ще изискват седмици и огромно майсторство, заради които в крайна сметка цената ще е такава, че да не могат да се случат в България.
Дава пример с друг свой експеримент с Midjourney - модели в планината, носещи футуристични дрехи, вдъхновени от застрашени растителни видове.
Ако това беше реална фотосесия, Ивайло е убеден, че необходимата сума за реализацията ѝ щеше да бъде шестцифрена. Тук влиза създаване на дрехите - над 50 модела - от нулата, транспорт, екип от 10 души, нощувки, три дни за снимки при "абсурдни условия" в планината и никой да не е болен или крив.
Колко е коствало на Петров да реализира цялата концепция с ИИ и изображенията, които виждате в статията? Един ден работа и "пет кафета".
Къде е надеждата тогава?
С Иво си говорим за това как друг ИИ - ChatGPT, редовно се оправдава, че няма да замени хората в една или друга професия, защото му липсва човешкият субективен поглед. Когато попитах ChatGPT за отражението на изкуствения интелект върху областта на визуалните изкуства, отговори горе-долу същото: че изкуственият интелект ще бъде по-скоро инструмент, който да подпомага човешката креативност, и че без човешкия усет не може.
Тук с Ивайло имат сходно виждане. Фотографът обяснява, че в своята работа има контрол върху целия процес - от ъгъла на снимане до това каква точно да бъде светлината. Нещо, което софтуерът не може.
Да, изображенията, които ИИ генерира за секунди, в един момент ще станат съвършени, а за да може един човек да създаде подобни, ще трябва да работи седмици наред. Но изкуственият интелект няма да може да пресъздаде "нивото на специфика, конкретика и персоналния момент".
Ето защо според Иво това "силно персонализирано изкуство", дело на хора, ще стане още по-нишово и още по-ценено, тъй като още по-малко хора ще се занимават с него.
Въпросът, казва ми фотографът, е дали обаче това персонализирано изкуство няма да се изгуби в потока от визуална полюция, който ни очаква.
И с този му въпрос вече имаме тема за нов разговор след няколко години - на живо и на по чаша кафе, когато ИИ е навлязъл още повече в сферата на визуалните изкуства. А вероятно и в много други сфери.
