Тилда Суинтън не крие усещането си, че живее в един непрекъснат парадокс.
Както самата актриса посочва пред Variety, тя е едновременно едно от най-необичайните лица на филмовата индустрия, но и една от най-търсените и разпознаваеми физиономии на същата тази индустрия. Дали обаче благодарение на нея нещо се е променило в Холивуд и разбиранията му за красота?
"Попитайте ме този въпрос след сто години", шегува се Тилда.
Тя не крие, че винаги е била аутсайдер в една или друга степен, включително и в гимназията. "Никога не се почувствах готова да се впиша в този пейзаж и просто гледах да държа главата си наведена", казва Суинтън и допълва, че неловкостта и тревожността винаги са я преследвали.
Именно стеснителността на Тилда обаче ѝ помага да развие дълбока и неизкоренима любов към киното. Още от тийнейджърка ѝ харесва да гледа на голям екран истории, които в живия живот няма да бъдат разказани и показани. "Киното може да превърне дори и най-стеснителния човек в животно", заявява актрисата.
От онова време е и усещането на Суинтън, че не е като своите връстнички и въобще като останалите жени. Далеч преди куп знаменитости да се определят като "джендър флуидни" или "небинарни", Тилда представя себе си за флуидна. "Никога не съм можела да кажа за себе си, че съм момиче. Даже по едно време бях момче", казва тя пред The Age.
Първата ѝ роля е през 1986 г. във филма "Караваджо" на режисьора Дерек Джарман. Като цяло Суинтън решава да се пробва в тази роля и да не снима никога повече.
Тилда определя ролята си по-скоро като пърформанс, отколкото като актьорско майсторство пред камерата. Смъртта на Джарман допълнително я разубеждава, че киното е нейното поприще, но точно тогава започват да валят обаждания с предложения за роли.
И Суинтън все си казва, че ще направи още само един филм, след което се оттегля и се обръща към писателска кариера. И така вече над 30 години...
Въпреки това в почти всяко интервю Тилда подчертава, че не иска да се нарича актриса (нито пък актьор). Предпочита немската дума Mitarbeiter, което може да се преведе като "служител" или като "колега". В разговора си за Variety пък се определя като работничка в детската градина, от която хората могат да се учат.
Заявява, че ходи в Холивуд само като турист, а ако се съгласи да участва в мейнстрийм продукция, предпочита да си представя, че е в нея като извънземно, а не като истински човек. Въпреки това Суинтън има и една далеч по-емоционална страна, която колегите ѝ познават.
"Когато приемам дадена роля, не влизам в продукция, влизам в семейство", посочва Тилда.
Режисьорът Апичатпонг Верасетакул разказва, че Суинтън предлагала партита за различни поводи - на стотния ден от снимките например. И в уречения ден приготвила домашна храна и напитки и призовавала всички да танцуват и да се забавляват.
Самата Тилда с удоволствие си припомня както тези приятни моменти, така и някои от най-противоречивите си преживявания в голямото кино. Като най-стресираща ситуация, от която обаче е успяла да извлече и най-много мъдрост, тя посочва скандалът, който съпътства появата ѝ в "Доктор Стрейндж".
Въпреки че Суинтън е олицетворение на флуидния и небинарен външен вид, мнозина са подразнени, че жена ще изиграе образ, който в комиксите е описан като възрастен тибетски монах.
Сега тя поглежда назад и казва, че това е бил "лепкав, грозен, парещо неприятен момент", само че тя го възприема като "необходимо зло", което помага на киното да се движи към промяна.
"Ние, които сме на този кораб, сме истински щастливци", отбелязва още Суинтън.
Тя все пак не крие, че една от причините да запази мъдростта си и трезвия си поглед над нещата, е, че не влиза особено често в социалните мрежи. Тилда живее в Шотландия с двете си близначки и с кучетата си и е категорична, че прекарва повече от половината си време извън светлините на прожекторите.
"Живея здравословно и самодостатъчно и това е най-голямата благословия за мен", уточнява тя.
