Първото тестване на Tucson се случва в четвъртъчния привечерен трафик, където с мъка ме изпреварва гол до кръста мускулест субект с ланец на врата, поместен в сиво BMW. Срещам се с едно момче, което ме пита откъде може да си купи тениска на Бербатов (тъй като Hyundai е брандиран с огромна снимка на футболиста по повод мача му All Stars от 14 юни) и един таксиметров шофьор, който ме пита „накъде съм тръгнала с тая кола", след малко по-дългия ми опит да я паркирам пред Народния театър.
Някой някога беше казал, че голямата кола е голяма грижа. Чисто статистически жените удрят големи коли по-лесно. Освен това, ги паркират по-трудно и не умеят да ги поддържат.
Всичко това е лъжа. В мига, в който се качиш на правилната голяма кола, тя ти пасва така, както ти пасва чисто нова рокля или красив мъж.
Hyundai Tucson е средният SUV вариант на корейската марка автомобили и е точно това, което някой си представя, че една голяма кола трябва да бъде. Той е тежък, широк и маневрен, мъркащ като мечок и движещ се по същия начин - в началото тръгва бавно и уверено, след което набира сериозна засилка, осигурена от 177-те коня под капака.
Има няколко неща, които са важни за мен, когато карам нова кола - трябва да свикна с обема й, да открия бързо екстрите, които механиците са набутали в нея, и да мога да се придвижвам достатъчно удобно и добре, както в града, така и извън него.
Всичко останало, както се казва, е следствие от тези три неща.
Мъжете имат много по-малко изисквания към жените, с които излизат, отколкото към колите си. Те питат за гуми, разход, коне, климатроници и по възможност перки отстрани и отзад. И за нещо допълнително, ако е удобно. При жените е обратно. Изискванията към мъжете са високи, а към колите те малко на брой, но за сметка на това - съвсем ясни.
За да продължа със сравненията - Hyundai Tucson е като голям мъж с мускули. В началото ти се струва тромав и нелеп, някак мислиш, че не би ти стоял добре, особено в градска среда, но щом успееш да тръгнеш в една посока с него, поговорите си добре и се разберете - нещата тръгват от само себе си.
Най-приятното предимство на този SUV мъж от желязо, е огромният обем отвътре, побран в широк кожен салон и почти толкова широк багажник. Всичко в Tucson е голямо - седалката, която се подвига, сваля и мести във всякакви посоки, екранът пред носа ти, който ти показва всичко, от температурата навън и вътре в купето (абсолютно задължително, особено ако случите на 40 градусова жега), до разхода на гориво във всяка минута.
Освен това притежава сензори за движение във всяко свое кътче, и система за предупреждение при напускане на пътната лента. Прекрасна екстра за случате, в които човек заспива на пътя и се отклонява, а по нашите ширини - и в тези, при които шофьорът за пореден път не е дал мигач, когато изпреварва, което е почти всеки път щом има подобна маневра.
Към това добавяме абсолютно задължителните навигация, медиа плейър, който чете флашки и телефони от всякакъв тип, прозрачен покрив, LED фарове и мощен климатроник. Всички други добавки - създадени за мъже с претенции (като лети джанти, нагряване на волана и седалките, и прочие), са бонус, който може да се добави по желание.
Може би единственият проблем на тази иначе ужасно удобна кола са нейните габарити. Паркирането в София е трудоемко така или иначе, а когато притежаваш нещо по-голямо от стандартен автомобил, то става почти мираж, особено в делничен ден след 19 часа и в привечерните часове на уикендите.
Но толкова бързо се свиква с тези габарити на пътя, че на втория ден вече твърдо вярвам, че аз и Hyundai сме родени един за друг. И може би един ден, някъде в бъдещето, ще се срещнем пак и този път ще е за по-дълго.
С Tucson обикаляме София надлъж и нашир - минаваме през идеалния център, където посещаваме улица Шишман, Иван Вазов, Народния театър, няколко бара и един Starbucks. В събота сутрин се отправяме на задължителното извънградско пътешествие. Автоматичната скоростна кутия ми позволява да се изкача бързо и лесно по хълмистите улици на Горен Лозенец, за да взема приятелка. Тръгваме към Пловдив.
Пловдив е хем близо, хем далеч. Добър е като дестинация за пътешествие, красив е и може да побере нужното градско приключение в един ден. Затова е и нашата дестинация.
Hyundai Tucson се държи на магистрала дори по-добре, отколкото в града.
Може би това се дължи на факта, че е създаден за магистрала. Ляга на пътя добре, поддържа адекватно бърза скорост, стяга волана, за да не се отклониш от нужната лента, и свири, мига и пищи всеки път, когато го правиш без да дадеш мигач. Някак се съпротивлява да те допусне вляво, с цел да те предпази.
Друг важен елемент е разходът на гориво - в града Tucson достига приятната цифра от 10/100, но на извънградското пътуване успява да свали до 7/100. В крайна сметка ние харчим почти същото количество бензин до Пловдив и обратно, каквото за ден и половина обикаляне на софийските улици, барове и градски средища.
В Пловдив отиваме до Капана, ядем сладолед, потим се, виждаме Джумаята и малка част от Стария град. Хората ни казват, че имаме много хубава кола, което вярвам се дължи повече на Бербатов и габаритите, отколкото на нас с моята приятелка. Макар и двете да сме в рокли. Прибирането, подобно на отиването, е бързо и безпроблемно. Tucson изчислява като математик дали се приближаваш или отдалечаваш прекалено бързо до и от друг автомобил, и те предупреждава да спазваш дистания от всички страни - една великолепна екстра за жена.
Вечерта приключва в бар в София. Както вече уточних паркирането, особено вечер в събота, е малко изтощително, но се справяме - аз и Tucson.
Возим се заедно още два дни и отговаряме на още няколко въпроса за Бербатов, „ама колко вдига", откъде съм го откраднала и защо момиче като мен ще си вземе такава голяма кола. После се разделяме, но изживяването си остава като от филм. Tucson ми прилича на космически кораб, който обаче трябва да върна. И със съжаление от раздялата ни и свито сърцето го правя.
Но ще се срещнем пак. Вярвам го.
