Дали защото все повече се приближаваме към края на есенния полусезон, а в класирането е отдавна предизвестено или по-друга причина не е ясно, но в последните няколко седмици най-обсъжданата тема в родния футбол за пореден път се оказа „черното тото". За пореден, но не за последен път мнението си изказаха всички възможни страни.
Темата стана особено актуална след посещението на президента на УЕФА Мишел Платини у нас, който обяви, че е сигнализирал в българския футболен съюз (БФС) за съмнителни двубои в българското първенство. Оттам се опрадваха, че сигналите са препратени в прокуратурата.
„Купуването на футболни мачове не може да бъде класифицирано като престъпление според българското законодателство. Причината е, че няма текст в Наказателния кодекс. В много редки случаи купуването на мачове съответства на измама според разпоредбите на НК", обявиха обаче от там чрез говорителя си Стилиана Кожухарова.
Въпреки това преди седмица парламентарната комисия за младежта и спорта се събра, заедно с ръководителите на БФС, спортния министър, ГДБОП и куп още имащи отношения по казуса хора.
„Всеки говори за законодателство и компетентни органи, те разследват престъпления, а тук такова няма и прокуратурата няма какво да направи. Съдията не е длъжностно лице и няма как да е наказан, ако е взел подкуп! Единственото нещо, което може да се направи, е създаваното на специален текст, който строго да регламентира и то със специални разузнавателни средства", обясни заместник-главният прокурор Бойко Найденов.
След няколко часа разговори и прехвърляне на отговорността все пак бе решено до 17 декември всички органи да предоставят становищата си за законодателна уредба в Парламентарната комисия. След като тя ги разгледа ще бъде създадена работна група, която ще направи промени в закона.
Всъщност политици и спортни ръководители у нас спокойно могат да потърсят съдействие от европейския опит в това отношение. Само няколко дни след като те дадат своите предложения в Народното събрание, в Испания например ще започне да действа поправка в Наказателния кодекс, която тренира измамите в спорта като престъпление.
В последните години в страната световен шампион също имаше не едно и две подозрения за резултатите от определени футболни срещи. През 2007/08 под подозрение са Атлетик (Билбао) и Леванте, на следващия сезон това важи за Реал Сосиедад и Малага, както и за още два отбора от Сегунда Дивисион в Испания - Лас Палмас и Райо Валекано.
През това лято бе разследван и новака в Примера Дивисион Еркулес. За него има съмнения, че е влязал неправомерно в елита. Под подозрение бяха мачовете с Кадис и Кордоба, за които прокуратурата води разследване за манипулиране на резултатите. Такова трябваше да има и от страна на федерацията, но опитът там удари на камък. Това се случи, след като съдът отсъди, че федерацията няма право на достъп до доказателствата.
Всичко това принуди ръководителите на спорта като цяло в Испания и на футбола в частност да направят поредните промени в Наказателния кодекс.
Първите такива всъщност са още от 2003 г. когато бе прибавен текст за размириците на публични места и такива преди и след спортни състезания - член 557. Три години по-късно, през 2006, в търсене на по-честна игра и спортни достойнства, Конгресът на депутатите прие нов член в Наказателния кодекс - 361, посветен специално на използването на забранение стимуланти, за допинга в спорта.
2009 година пък постави началото на сериозна борба срещу престъпленията и корупцията в спорта. Новият член 286, точка 4, е посветен изцяло на престъпления и измами по време и след приключването на спортни прояви. Налице вече е Наказателно право в спорта.
Новата промяна, която влиза в сила от 22 декември предвижда нов член - "286-бис", който да третира „купуването на мачове" като престъпление. Споразумението за този нов член в Наказателното право, бе постигнато между председателя на Комитета по спорт, Хайме Лисаветски и главния прокурор на Испания, Кандидо Конде Пумпидо. Предвиждат се глоби и дори и затвор за онези президенти, администратори, служители или сътрудници на спортни клубове и сдружения, нарушили правилата за чиста игра. Наказания ще има и за спортисти, съдии и треньори, които извършват действия с крайна цел манипулиране на резултат от спортно състезание, мач, събитие.
Следващата стъпка в Испания ще бъде приемането на Закон за регулиране на играта, който ще влезе в сила през 2012 година.
В Италия също вече съществува спортно правораздаване. То е резултат от трите големи скандала, разтърсили италианския футбол - черното тото през 1980 и 1986 и Калчополи от 2006.
Спортното правораздаване не влиза в конфликт със законите в страната. Началото му в Апенините е през далечната 1981 г. Тогава е приет е закон, който дава юридическа независимост на спортните федерации. Той е базиран на техните правилници, както и на принципите на Международния олимпийски комитет.
Всяка спортна федерация има собствен кодекс за спортно правораздаване. Този във футбола се състои от 50 параграфа и се приема като водещ в областта на спорта.
Съдебният орган, който го прилага пък се състои от спортни съдии (национални и териториални), дисциплинарни комисии, 50 членен съд, разделен на 4 секции, прокурорска служба. Първите са лица с юридическо образование, независими и непринадлежащи към спортен клуб или федерация. Една от дейностите на прокурорската служба пък е да осъществява разследванията когато съществуват поздозрения за нарушения.
Всичко, което не е предвидено в кодекса за спортното правораздаване на съответната спортна федерация, се разглежда по реда на гражданското или наказателното производство.
Пример може да се вземе и от останалите европейски държави. Въпрос е само на желание. В противен случай и този път всичко ще остане само на думи, без реални действия.
