Историята с тримата юнаци от младежкия тим, участници по същество в една дребна, но безспорно грозна случка на летището във Франкфурт, е симптоматична за доста неща в българския футбол и най-вече за обкръжаващата го среда, в това число медийната.
Ще започнем от очевидното - въпросното трио със сигурност не осъзнава тежката отговорност на герба на гърдите, нито е възпитавано в достойно поведение, а вероятно не намира нищо толкова скандално в постъпката си - иначе нямаше да се перчи с подобно видео в социалните мрежи. За което всъщност не са виновни младежите Йомов, Керчев и Милев; нито техните съотборници - вината е на цялото общество. Такива са 90 процента от днешните младежи. Тези конкретно по някакво стечение на обстоятелствата имат (мал)шанса да са в обществения фокус.
За съжаление издърпването на ушите на печалната групичка няма да доведе до никакъв ефект - а и в крайна сметка провинението им по буквата на закона не е провинение.
Това, че са карали мотокар на летище най-много да им донесе глоба от няколко десетки евро от летищните власти; а „риза" и „старши" не са нецензурни изрази. Проблемът е в контекста - покрай загубата от Люксембург подобна постъпка се прие за позорна.
Поднесена в такъв контекст наистина е позорна. Но щом нещата се разглеждат така, е добре да се очертае цялата картина - нещо, което не бе направено от нито една родна медия. Тук е големият проблем и той на практика е същият, който лъсна покрай убийството на журналистката Виктория Маринова: боравенето с факти в българската журналистика е избирателно, половинчато и котерийно.
Броени часове преди хлапашката издънка на тримата младежки национали, родната медийна гилдия имаше много по-сериозен повод да се възмути от погазването на националната чест - домакините от Люксембург пуснаха химна на Беларус вместо „Мила Родино" преди началото на мача срещу България.
Нито едно будно перо обаче не се трогна, никъде не се появи нито ред, не се излъчи и секунда, въпреки че в социалните канали на футболния съюз всичко е достъпно и документирано. Йомов, Керчев и Милев са невъзпитани хлапаци, но са част от отбор, прекарал сумарно 48 часа по летища и автобусни гари само през последния месец заради неуредици с полети, предизвикани от чуждестранни авиокомпании.
През септември младежкият национален отбор се връщаше над 30 часа от Подгорица до София заради откровена гавра на националния превозвач на Сърбия; сега над 16 часа продължи авио и авто-епопеята на България U21 от Любляна до Люксембург - този път германските авиолинии проявиха невиждана наглост, отменяйки безпричинно планирания полет. Наложи се тимът да излезе в официален двубой без каквато и да е подготовка в продължение на два дни. В най-добрия случай всички тези обстоятелства бяха пропуснати поради небрежност от българските медии; в лошия - бяха заметени под килима, само и само да бъдат порицани „хулиганите", опозорили България. Е, получи им се.
Да, поведението на Йомов, Керчев и Милев е непристойно. Но ако някой очаква от момчета на по 19-20 години (от каквато и да е националност) да не сътворят някоя глупост, когато прекарват дни наред, заключени на поредното летище, значи самият той е глупак.
Подобни заключения e задължително да се формулират и за чисто спортните измерения на загубата от Люксембург.
Хората, които задълбочено следят процесите в европейския футбол, веднага ще ви кажат, че доскорошното „джудже" всъщност е една от най-бързо развиващите се футболни икономики на Стария континент - не само заради историческото влизане на клуб от Люксембург (Дюделанж) в групите на Лига Европа. Той е само каймакът.
Великото Херцогство е с почти 3 пъти по-голямо население от Исландия, която всички напоследък приемат сериозно, когато стане дума за футбол. В момента Люксембург финализира строежа на нов национален стадион за 60 милиона евро, който ще е от категория 4 по критериите на УЕФА - т.е. ще може да приема двубои до четвъртфиналната фаза на европейските клубни турнири включително.
Споменатото „джудже" вече разполага и с модерна национална футболна база за много милиони, която всяка година се разширява с допълнителни терени. Изградена е национална стратегия за развитието на футбола, ключов момент от която е методиката на подготовка на талантите: всяка седмица (от понеделник до четвъртък) най-добрите млади футболисти от местните клубове тренират на базата на националния отбор под ръководството на треньори от федерацията.
Едва в петък са на разположение на клубните си отбори, за да играят в мачовете от първенството. 16 от 23-мата футболисти, повикани за последните мачове на Херцогството от Лигата на нациите (където страната оглавява класирането в своята група с 3 победи и 1 загуба), играят в чуждестранни клубове от Германия, Белгия, Русия, Полша, Швеция и др.
На фона на всичко това поражението от Люксембург може да бъде определено като неприятно, но чак за позорно...
Отделен въпрос е, че оценката за който и да било мач би трябвало да се прави от хора, които са гледали двубоя. Такива у нас няма - по простата причина, че двубоят между младежките формации на Люксембург и България не беше телевизионен. А от загуба до загуба има голяма разлика и с това е наясно всеки футболен фен.
Ясно е, че Йомов, Керчев и Милев трябва да бъдат наказани. И вероятно ще бъдат. Важният въпрос обаче е кога ще спрем да се самонаказваме като общество с избирателната си мнителност.