Пировата победа на Жан-Марк Босман

През тази седмица се навършиха 15 години от деня, в който белгийският футболист Жан-Марк Босман осъди европейската футболна конфедерация (УЕФА), белгийската такава и клуба си Лиеж и на практика създаде нови правила, по които да се осъществяват трансферите на футболисти.

И до този момент обаче продължават споровете дали решението на съда отпреди 15 години донесе повече ползи или повече вреди за футбола. Вероятно истината пак е някъде по-средата.

В онези времена футболът съществува по правила, малко по-различни от настоящите. По тази причина тогава треньорите не могат да използват повече от трима легионери, а дори след изтичането на договорите си футболистите зависят от решенията на своите клубове.

Именно това се оказва проблем за Жан-Марк Босман. След изтичането на контракта му с Лиеж той получава предложение от Дюнкерк. Клубът е повече от скромен, но му гарантира място в титулярния състав.

В същото време Лиеж му предлага удължаване на договора, но с повече от 50% намаление на заплатата. Той отказва това предложение, след което в съответствие с тогавашното законодателство Лиеж поискал компенсация за играча от Дюнкерк. Сумата от 500 000 долара се оказва непосилна за този клуб. Босман е принуден да прекрати кариерата си.

Тогава белгийският футболист решава да се обърне към съда, тъй като съдебната система в страната работи бързо и е независима. Първоначално претенциите му са само към Лиеж, но по-късно апетита на адвокатите му в хода на делото нараства. Последвали искове към УЕФА и белгийската футболна федерация. Първият е свързан със статута на свободните агенти, а вторият целял изменение в понятието легионер.

Съдебното дело продължава почти пет години, първоначално УЕФА не възприема Босман насериозно, но белгиецът вади късмет с адвоката, който наема. Жан Луи Дюпон се оказва упорит, красноречив, внимателен по отношение на детайлите. Накрая съдът просто се оказва длъжен да признае, че правилата на УЕФА нарушават законите на европейския съюз и в частност онези, които забраняват да се ограничава правото на човек свободно да сменя позицията си след изтичане на съответния му договор.

Пак с решение на съда гражданите на страните, членуващи в Евросъюза престават да бъдат считани за легионери. Така трансферната система на УЕФА е разрушена из основи.

„Исках единствено съдът да възстанови справедливостта в моя случай", признава след години Босман. Вместо това той сякаш отваря кутията на Пандора. Богатите стават още по-богати, бедните - още по-бедни.

Трансферните възможности вече зависят единствено от желанието на самите клубове. Едва сега, 15 години по-късно, посредством правилото за присъствие на собствени юноши в състава, УЕФА започна операция по неутрализирането на негативните последствия от решението на съда по делото „Босман". Но да вкараш духа в бутилката е по-трудно, отколкото да го изкараш от нея.

Победата на белгийския футболист донася полза преди всичко на играчите, чийто заплати съществено нарастват. Този процес продължава и сега. Нанесен е обаче удар върху детските школи. На клубовете вече е по-изгодно да купят чужденци, отколкото да изграждат собствени футболисти. В резултат на това тимове изградени от 11 легионери като Арсенал се превърнаха в нещо напълно нормално във футбола.

За клубовете, живеещи от продажбата на собствени юноши настъпиха тежки времена. Пример за това е Аякс, който през 195 спечели Шампионската лига, но след това започна да губи позиции, а през този сезон дори отпадна от турнира още след груповата фаза. Някои клубове дори стигнаха до фалит като белгийския Антверпен.

И въпреки че постигна справедливост в собствения си случай Жан-Марк Босман се превърна в персона нон грата в европейския футбол. Никой от клубовете не желаеше ревюлиционер в състава си. В резултат на това белгиецът започна по-често да прибягва до алкохола, имаше сериозни проблеми със здравето, два от браковете му се провалиха. За да се издържа той разчиташе на парите събрани за него от белгийските и холандски футболисти, които негласно го подръжат докато води съдебните си битки.

Играчите събрали за Босман 70 000 долара, а самият той се надявал да натрупа доста по-голяма сума след края на делата, тъй като общия му иск е на стойност повече от 10 милиона долара.

Ситуацията обаче се оказва различна. Той получава едва 500 000 долара компенсация и повечето отиват, за да плати на адвоката и да покрие дълговете си. Освен това му се налага да чака три години докато белгийската федерация изплати тези пари. Асоциацията на професионалните футболисти му обещава финансова подкрепа, но тя така и не идва.

По ирония на съдбата днес Босман подкрепя плановете на УЕФА да въведе отново лимит в използването на легионерите. „Трябва да променим системата, така че играчите да са задължени за определен период от време да играят в своя първи професионален клуб", обяснява белгиецът.

Категоричен е обаче че не съжалява за нищо. „Във всеки медал си има две страни. И тогава, и сега решението има и хубава, и лоша такава. Моята идея бе просто да получа право да играя футбол, но после всичко ескалира. Чувствах се като муха, която всички искаха да смачкат - УЕФА, Белгийската федерация, европейските клубове. Тогава си казах - ще се боря докрай заради всички футболисти. Аз бях футболист и се борех за техните права".

Босман обаче може да е сигурен в едно - той влезе в историята като човека, който фактически сам разруши една мощна система. Той спечели няколко грандиозни битки в съда, макар да не прилича на победител.

Новините

Най-четените