Името на Радослав Димитров вероятно не говори нищо на мнозина, дори и на тези, които следят футбола у нас. Викат му Меси, играе от 4 сезона в Славия. Започна като дясно крило, сега е десен защитник. Прилича по физиономия на Лео Меси, затова идва и прякорът му. Не е заради играта, като дори не борави с топката с левачката. Нищо общо с Меси.
Но на 24 години упоритата работа на Димитров-Меси е възнаградена с място в разширения списък на националния. Да, едва ли ще е титуляр в мачовете с Дания и Малта, но поне знае, че селекционерът наистина гледа и селектира.
Любо Пенев няма страх да повика непопулярни имена, младоци или такива, които предизвикват повдигане на веждите. Тодор Неделев от Ботев вече доста нашумя, но Радо Димитров от Славия и Симеон Славчев от Литекс са абсолютно непозната територия за широката публика.
Мони Славчев се разплака на терена, когато сбърка фатално за гол на Локо (Пд) при 2:2 миналата седмица. Любимец на Ицо Стоичков, хвърля го в битки срещу ЦСКА и Левски като титуляр, нищо, че едва е почнал да се бръсне.
Любо явно също не робува на фактори като възраст или опит. Славчев, Меси, Неделев, Миланов (и двамата)... Това са имената за следващите квалификации. Нека знаят, че някой ги оценява.
Освежаващо е да видим, че при немотията на силни отбори във футбола ни, на европейски пробиви и успехи, все пак се намират таланти, които стигат до първите отбори. Че и до националния. Той при Любо вече има друг смисъл и съдържание. Бяхме свикнали до един момент при предишните селекционери да знаем състава още преди обявяването му.
Докъде ще стигне тимът на Пенев - божа работа. Но дори да губим в Копенхаген и срещу Чехите, по-добре да го направим с Миланов, Неделев и Славчев, които да стискат зъби от яд и да събират двойна спортна злоба за следващите мачове, отколкото с хора, доказали през годините, че националният тим им е място за почивка от натоварванията в клубовете.
Всъщност май и това вече е невъзможно, откакто Пенев пое отбора.
