Футболът е чудна игра - понякога един-единствен миг разделя успеха и провала в нея. Тъкмо си се нагласил да празнуваш и някой се пробва да шутира от 20-30 метра и усещаш, че си прибързал в радостта си. Някой, чието име повече никога няма да срещнеш по друг повод, но то ще те преследва цял живот.
Преди две години бразилец, наречен Адауто, изхвърли Левски от Купата на УЕФА на реванша с Жилина в София. Не че словаците бяха по-добри и заслужаваха да спечелят - напротив, "сините" ги надиграха. Но не можаха да вкарат гол.
Снощи срещу Калмар отново Левски бе по-активният отбор и водеше играта през повечето време. Но в 83-ата мин. някой си Дауда тресна един шут извън наказателното поле и изравни резултата. Адауто и той нямат нищо общо помежду си. Освен двата гола, сходно звучащите имена и това че са чернокожи (сякаш последното има някакво значение!).
Във времето между тези два случая са разположени и трите гола на Дебрецен също от далечна дистанция (на Боднар, Варга и Рудолф), заради които "сините" не се класираха в групите на Шампионската лига.
Изводите от петте повтарящи се инцидента са два - че трябва да се бие отдалече (това Левски вече го прави, слава Богу - свидетелство е голът на Жоазиньо вчера) и че Левски няма стабилен център халф, който да пресича навреме подобни опасности (нито Сърмов преди, нито Йовов сега са хората за тази работа).
Пътят от величието до падението е много кратък. И тази мъничка крачка може да ти струва скъпо - колкото място в групите на Лига Европа. Разликата между головете на Адауто и Дауда е, че този път Левски има възможност за реванш. И дали си е извлякъл поуката, ще видим само след седмица.
