Спрямо човека Радостин Стойчев открай време наблюдаваме милата родна поляризация на мненията. Заради скандала с федерацията го нарекоха родоотстъпник. Обвиниха го, че е промил мозъка на Матей Казийски. Че винаги поставя собствения интерес над всичко останало.
Звучи налудничаво, но някои са склонни да зачеркнат и треньора Радостин Стойчев. Волейболният еквивалент на Жозе Моуриньо вдигна всички възможни клубни отличия, при това по няколко пъти.
Четири титли на Италия, още толкова триумфа на световното първенство и три в Шампионската лига. Но понеже цифрите бързо доскучават, най-ефикасното лекарство срещу скептицизма е лично посещение на Тренто. Северният италиански град е достатъчно приятна дестинация, но още по-интересно става, ако разпитате местните хора какво мислят за Радо. Подгответе се за безкрайни песни и скандирания.
Преди десетина години Стойчев пристигна в Тренто и оглави не някакъв прочут клуб, а свой собствен проект. Дали щяха да му го поверят, ако не водеше Матей със себе си? Вероятно не. Но последвалата хегемония на всички фронтове разсея всякакви съмнения дали изборът е правилен.
Сега дойде време Радостин да си тръгне за втори път. И втори път го прави по собствено желание. Преди го стори заради свития бюджет и офертата от турския Халкбанк (да, и там се отчете с един бърз златен требъл).
"Последният сезон не ни донесе нито едно отличие и прецених, че вече е време за промяна. Напускането ми не е свързано с нивото на отбора, който ще бъде създаден", сбогува се треньорът. После уточни, че възнамерява да си почине половин година. Или цяла.
Сигурни са две неща. През въпросния период Радостин Стойчев непрекъснато ще получава изкусителни предложения от топ отбори. И че в Тренто винаги ще го чакат с широко отворена врата. Защото големите си тръгват сами. И сами решават накъде да поемат.
