Владимир Путин очевидно не е твърде избухлив. В противен случай реакцията му след сваления самолет щеше да бъде малко по-различна.
От въздушното пространство ударите срещу Русия се пренесоха на спортното поле. И то на всички възможни фронтове.
Започна се с допинга. Серия журналистически разследнания на западни медии извадиха на показ чудовищни злоупотреби. Заедно със смущаващия извод, че местните шампиони са гълтали хапове за норматив с благословията и дори съдействието на държавните власти.
Последва епидемията "мелдоний". Препаратът "Милдронат", продаван и употребяван предимно в Русия, попадна в забранителния спикък на WADA на 1 януари.
Стотици състезатели изгърмяха с положителни проби. Засега го отнесе само Мария Шарапова. Останалите може и да бъдат помилвани, след като се оказа, че веществото се чисти от организма в продължение на месеци.
Дойде ред и на сраженията на европейското първенство. Около 150 руски хулигани ступаха здравата английските си колеги, които иначе всяваха ужас в края на миналия век.
Кървавите сблъсъци в Марсилия дадоха повод за поредната доза нездрава пропаганда. Френските органи на реда обясниха, че това всъщност не са никакви фенове, а специално обучени улични бойци.
От Русия отговориха с поздравления в смисъл, че момчетата сз защитили националната чест. Така се падало на островитяните, които скандирали срещу Путин и Маша.
Ето че сме свидетели и на наказателна акция на олимпийско ниво. Руските лекоатлети бяха изхвърлени от участие на игрите в Рио заради системни нарушения на допинг правилата.
Путин досега мълча, но явно това вече му дойде в повече. Той най-накрая взе думата и резонно попита дали е редно да бъдат наказвани всички, а не само провинилите се.
Остава натрапчивото усещане, че някой упорито използва спорта, за да си играе около червеното копче.
Наивно е да смятаме, че спортът и политиката някога са функционирали в паралелни реалности. Само че този път играта наистина загрубя.
