Изгонен от Лудогорец, съблечен в Левски, низвергнат и подиграван в националния, Ивайло Петев някак изненадващо ще се пренесе на съвсем друго равнище.
Той получава възможност, която не е за отказване - възможност да застане начело на един от големите балкански отбори. И най-вероятно до броени часове назначението му в Динамо Загреб ще бъде официално обявено, а с него и напускането на националния отбор.
Петев се пренася от един горещ стол на друг. Динамо Загреб не е в добра позиция, ултрасите са луди, напрежението е огромно, той в движение ще се запознава с отбора и ще трябва да гони титлата, а в Шампионската лига го чакат Ювентус, Севиля и Лион.
Но той ще се пробва, задължително е за кариерата му.
И заплатата му ще скочи в сравнение с взиманото досега от БФС - може да се окаже и двойно повече.
В същото време в България едни посрещат новината с равнодушие, други направо ликуват, че националният отбор се отървава от Петев.
Никой не тъжи за него, няма и причина да го прави.
Лечков просто вдигна ръце: „Петев да ходи, където иска. Щом така е преценил, ние не може нищо да направим". А вечният му критик Венци Стефанов призна, че ще е най-щастливият човек, когато Петев се махне.
Е, махна се. И сега какво - по-добър ли е националният или целият български футбол? Май не точно.
Няма какво да се лъжем - Петев също няма да тъжи за националния отбор.
Няма да тъжи, че зарязва квалификационната група, в която го чакаха Франция, Холандия и Швеция. Няма да тъжи, че ще си каже довиждане с футболистите след осмиваната и нелепа победа над Люксембург с 4:3, след получените три гола и на моменти трагикомичното представяне на националите.
Петев оставя отбора в незавидно положение - не като позиции в групата (където, да не забравяме, все още сме на първо място за радост на Борислав Михайлов), а като игрови облик и психологическа нагласа. За близо две години в националния Петев не успя да изгради някакъв стил или поне наченки на такъв, не успя да убеди, че работи в някаква по-дългосрочна перспектива и с някаква ясна цел.
Говореше се за подмладяване, но за България играят общо взето едни и същи футболисти, правят едни и същи грешки и постигат сходни резултати.
На тях залагаше Петев и тези преди него, защото други няма (да не говорим, че с по-неопитните играчи не се действа внимателно и видяхме до какво доведе това срещу Люксембург).
Изглеждаше, че Петев прави своя състав мач за мач на принципа „каквото стане" и после се налагаше да слушаме едни и същи оправдания. За съжаление престоят в националния само затвърди неговия имидж на слабохарактерен треньор и безгласна буква. А този имидж му беше създаден незаслужено, предвид работата му в Лудогорец и АЕЛ Лимасол.
Под ръководството на Петев България ще се запомни с провали като турнето в Япония, където получи 11 гола в два мача, както и с няколкото негативни рекорда (за пръв път 7 получени гола в един мач от Втората световна насам, първи отбор, получил 3 гола като домакин на Люксембург и т.н.).
Позитивни неща (като победата над Португалия преди Роналдо и компания да триумфират на Евро 2016, или равенството 2:2 с Италия в София) също имаше, но те няма да натежат при изпращането на Петев към Хърватия.
Важното е да не се заблуждаваме, че след напускането на треньора националите ще станат по-силни.
Няма да се случи. Това е развод, след който и двете страни въздъхват с облекчение, но всичките им проблеми си остават, просто предстои да бъдат стоварени на някой друг.
Поне Петев отива в Загреб с някакви надежди. А тук? Очаква се просто следващият треньор, който ще бъде похабен в националния.
