Бившият мениджър на Реал (Мадрид) Хорхе Валдано предупреди през миналата седмица, че двата големи испански клуба са на кръстопът. "Скоро Барселона и Реал (Мадрид) ще се окажат в ситуация, в която ще имат много малък избор и ще трябва да търсят предизвикателства другаде, напускайки Ла Лига и преминавайки в новосъздадена Европейска лига", заяви Валдано.
Темата за формирането на такава бе в основата на срещата на европейските клубове в Женева в началото на тази седмица, но докато Барселона и Реал се отнесоха с ентусиазъм към нея останалите не изглеждаха толкова готови да изоставят националните си първенства.
"С всеки изминал ден разликата между двата гранда и останалите тимове в Испания става все по-голяма", обяви Валдано. "Поглеждаш напред и оставаш с усещането, че ситуацията става само по-лоша. Ще дойде време когато това няма да устройва двата гранда. В бъдеще Барселона и Реал ще искат да играят с отбори, които се развиват със същата скорост като тях и това ще ги доведе до Европейската лига", допълни още бившият шеф на "Бернабеу".
"Преживяваме момент на трансформация, който зависи от това какво ще се случи в Испания и в останалите първенства. Проблемът е, че Висшата лига работи, Бундеслигата работи - там има достатъчно пари и достатъчно страст по отношение на месния футбол. Затова тимовете там не изглеждат ентусиазирани от идеята да напускат", анализира Валдано.
Неравенството, за което говореше Валдано бе илюстрирано и от първия кръг на първенството на Испания, резултатите, от който бяха посрещнати по-скоро с тревога, отколкото с наслада - Реал би Сарагоса с 6:0, а Барселона - с 5:0 Виляреал. Президентът на Севиля Хосе Мария дел Нидо пък описа испанското първенство като "боклук - най-голямата купчина боклук в Европа".
В отговорите на Валдано се крие голяма доза истина. Той обаче описа двата гранда като невинни жертви на лигата, а не като виновници за тази неравнопоставеност, която заплашва да унищожи първенството. Той бе и първият, който открито говори за заплахата, която витае във въздуха: възможността Реал и Барселона да напуснат Ла Лига. В момента тя не върши работа на никого, но пък може да бъде използвана от двата гранда като оръжие.
Ще дойде време когато ситуацията в Ла Лига наистина няма да устройва двата гранда. Последният сезон Валенсия завърши на трето място, на 21 точки зад втория Реал, но това бе подобрение в сравнение с предишния сезон. Третият обаче изглежда по-близо до изпадащите, отколкото до онези, които се борят за титлата.
В предишните два сезона Реал и Барселона пък подобриха рекорда за спечелени точки. И вече не става въпрос за това кой от двата тима ще спечели титлата, а кой ще загуби по-малко мачове. Не е далеч сезона, в който един от двата тима или и двата ще завършат първенството без да са победени, защото съперниците им дори не опитват да направят това.
В основата на тази доминация е разпределението на парите от ТВ права. Те се договарят индивидуално. Всеки от двата гранда прибира по 135 милиона евро на година само от правата за мачовете си на национално ниво. В същото време Валенсия получава 48 милиона евро, Атлетико - 46 милиона евро, а Севиля - 31 милиона евро. Расинг Сантандер пък взема едва 13 милиона евро, което е по-малко от една десета от парите на двата гранда.
Реал и Барселона отдавна се противопоставят на призивите за по-голяма равнопоставеност, оправдавайки се че те генерират по-голяма част от средствата и с факта, че 60% от феновете в страната се определят като привърженици на един от двата гранда. Медиите в страната също са разделени и половината са про-Реал, другата половина про-Барселона. Вече има предложение за нова сделка, при която правата ще се договарят колективно. Неравенството обаче ще се запази, защото Реал и Барселона ще получават 35% от сумата, а останалите 18 клуба ще си разделят 65%.
Една от причините Севиля и Виляреал да не подкрепят новото споразумение обаче не е факта, че то отново дава предимство на грандовете, а че им отделя петото и шесто място по важност в страната, вместо третото и четвъртото, към което те се стремят.
Останалите клубове обаче са склонни да го приемат, защото за тях това е начин на оцеляване. Всъщност в Испания няма колективна идентичност, няма "лига", както би трябвало да бъде, а просто обединение на клубоме, в което се чува основно гласът на големите и от време на време на някой от останалите.
Отстъпките, на които Реал и Барселона се съгласили за новата сделка, все пак няма да навредят на двата гранда. Там осъзнават, че те ще им позволят да бъдат пред останалите си европейски съперници. Затова няма значение, че Валенсия, например, може да се доближи до тях, след като удвои приходите си. По-важното е, че ще продължат да бъдат пред Милан и Манчестър Юнайтед...
Двата гранда настояват, че разликата в Испания е честно отражение на колосалната разлика, която има между тях и останалите в маркетингово отношение. Почти половината от испанските отбори през този сезон останаха без генерален спонсор. Публично двата гранда не го признават, но в отделни разговори често го изтъкват: най-много телевизионни зрители се събират на мачовете, които отборите играят с тях. Или когато играят помежду си.
По данни на "El Pais" двубоите от Суперкупата на Испания, например, имат аудитория от 62% на територията на страната. В същото време мачовете от квалификациите на Шампионската лига, които изигра Виляреал не са дори сред 20-те най-гледани програми във въпросния ден. Доминацията на международно ниво е още по-голяма.
Така че когато президента на Виляреал Фернандо Роиг казва: "Искам да видя Мадрид и Барселона в първенство, в което ще се играят само Класики, това ще бъде толкова скучно", те просто му отговарят: "И ние бихме искали да видим опита ви да играете първенство без нас"
А когато Дел Нидо обяви първенството за "боклук" на защитника на Реал Серхио Рамос не му трябваше много време да реагира. Но думите му обобщават всичко. "Ако на Дел Нидо не му харесва да си намери друго първенство. Ние си харесваме Ла Лига каквато е".
Футболът отчаяно се нуждае от идеалисти като Анге и отбори като Тотнъм
