Да, точно това се случи онзи ден - можете да проверите в унгарската преса, ако не вярвате (при положение, че владеете поне малко унгарски или дори с помощта на автоматичен преводач). Само 40 минути, след като от Унгарската футболна федерация пуснаха в свободна продажба квотата от 2500 билета за баража с България в София на 26 март, всичко вече бе разпродадено.
Което потвърди очакванията - секторът за гости в най-важния мач на националите в последните поне 15 години, ще пращи по оградите. Като прибавим официалната делегация и ВИП-гостите, бройката на унгарците на „Васил Левски" със сигурност ще е над 3 хиляди. Току-виж прехвърлила 4 или дори 5 хиляди, ако при този интерес феновете от Будапеща, Дебрецен или Дьор потърсят и неофициални начини, за да се сдобият с пропуски за мача.
Всички добре знаем какво значи това - маджарският десант гарантира мощна и гръмогласна подкрепа от трибуните и доста работа на родната полиция. Съвсем наскоро си припомнихме за страховата унгарска агитка от първо лице в мачовете на Лудогорец с Ференцварош. През 90-те същите фенове пък спретнаха грандиозно меле с агитката на Левски в сърцето на столицата. Сега край езерото „Ариана" се очертава да е още по-напечено. Защото залогът е огромен.
Унгарците очевидно се готвят за грандиозна футболна битка и в това няма капка съмнение.
Само след месец в София те ще се опитат да направят не просто първата от двете крачки към класиране на европейско, но и да докарат финалния плейоф в Будапеща. Там задачата им ще е значително по-лесна - независимо дали съперник ще е Исландия или Румъния. С подкрепата на почти 70 хиляди на новата „Пушкаш Арена", едва ли ще има сила, която да спре домакините към второ поредно класиране на еврофинали. Немаловажна подробност е, че същият стадион е едно от съоръженията, на което през лятото ще се играят срещите от Евро 2020. И не само стените ще помагат при евентуален финален бараж...
Още по-сигурно е, че унгарците дълбоко си вярват. Техният футбол е във възход, масово се строят нови стадиони и клубовете им стават все по-успешни на европейската сцена.
Националният тим също започна да възвръща позиции - в редовните квалификации остана само на 2 точки от директно класиране, а и постигна авторитетна победа над пресния световен вицешампион Хърватска. Настроенията по бреговете на централен Дунав са, че България ще бъде пречупена, макар и на неин терен - в София. Много-много не ни броят за живи.
Къде обаче сме ние в цялата схема? Ако съдим по активността на феновете - вече сме се предали.
Ще започнем с това, че този път БФС действа абсолютно адекватно и пусна народни цени - 20, 15 и 10 лева съответно за двата централни сектора, за „Б" и „Г" на националния стадион. Идеята да се намалят почти двойно ставките в сравнение с квалификациите, за да се осигури мощна подкрепа на нашите национали, бе посрещната положително от всички - но само в първите няколко дни. Към днешна дата, два месеца след началото на продажбите, пласираните билети за български фенове не надхвърлят хиляда - т.е. три пъти по-малко от унгарските. С други думи, за 40 минути гостите продадоха 3 пъти повече билети, отколкото ние за 2 месеца.
И защо така? Кой ни е виновен този път?
Стандартните оправдания вече не важат - както вече споменахме, българският национален отбор по футбол не е бил толкова близо до класиране на голямо първенство от 15 години. Съперникът може да не е сред най-реномираните, но стадионът не бе пълен дори срещу Англия. Сега залогът обаче е несравним.
Проблемът не може вече да е БФС - всички подадоха оставки и се изпокриха. Няма го лошият Боби Михайлов, няма ги и другите. Дори да приемем, че голяма част от феновете са бойкотирали досегашното управление, сега е моментът да се върнат на трибуните. Те обаче (поне засега), не са показали желание да го направят. Значи не е и това.
Високите цени? Ами свалиха ги. 10 лева (или 5 евро) със сигурност са възможно най-ниската сума, срещу която където и да е в Европа може да се гледа футбол на такова ниво. И тук всички контрааргументи отпадат.
Слабият национален отбор? Първо, двете неща не би трябвало да са свързани - подкрепата за България би трябвало да е безусловна, независимо от моментната класа и имената на футболистите. Те защитават родината и това е напълно достатъчно. Второ, същите тези играчи преди 2 години играеха по съвсем друг начин, даже биеха сериозни футболни сили - Холандия, Швеция, Норвегия, Словакия... После дойде друг треньор, с който положението рязко се влоши, но Балъков вече го няма. Георги Дерменджиев даде добри сигнали в дебюта си срещу Чехия, макар и в мач без значение, и няма как да е виновен за каквото и да било. Напротив - човекът заслужава пълно доверие и обща, всенародна подкрепа. Такава обаче засега отсъства, при това напълно.
Значи нито е съперникът, нито залогът в мача, нито футболният съюз, нито цените, нито отборът, нито треньорът... А кое е тогава?
Обяснение няма, липсва всякаква логика в отказа на българина да подкрепи собствения си отбор. Към днешна дата е напълно неясно колко истински фенове на футбола въобще са останали по тези ширини и колко от тях ще си направят труда да подкрепят националния тим в най-важното му изпитание от много години насам.
Сигурно е само едно - пред телевизорите и клавиатурите капацитетите ще са много. А претенциите им ще са като за световно. Пардон, за европейско.
