Само преди две седмици се случи същото. Тогава обаче в Индиън Уелс срещу Григор Димитров беше световният номер едно в мъжкия тенис, а снощи в Маями срещу българина застана третият в ранглистата. И срещу Джокович, и срещу Мъри в първия сет беше трудно да познаеш коя е огромната звезда от челната тройка на аристократичната игра и коя е суперновата от Хасково, на която все нещо не и достига, за да избухне мощно, продължително и ослепително. В първите части Григор не играеше като равен с равен с Джокера и шотландския боец. Гришо ги мачкаше...
Само можем да гадаем какво би се случило, ако Димитров беше успял да овладее инерцията от първия сет без да се поддаде на напрежението? Поне в единия случай... Сякаш толкова е стъписан от това, че всичко му се получава и то срещу най-големите, че чак не може да повярва. Вече няма спор в едно - Григор притежава качества, съизмерими с тези на най-добрите. Просто той е добър колкото тях. Но явно, че на този етап това не е достатъчно. Липсва симбиозата между чисто игровите характеристики на българина и неговата психическа устойчивост.
И май вече не трябва да го оправдаваме с възрастта му. Да, млад е и това може само да ни радва, но в месомелачката на футбола, леката атлетика, та дори и тениса, на 22-23 години много от състезателите или са достигнали своя максимум, или са съвсем близо до това да го направят. Остава им да го задържат възможно най-дълго, а останалото е трупане на опит и рутина, което ги прави още по-добри. На 22 Федерер спечели "Уимбълдън", а година след това оглави ранглистата за 237 последователни седмици. Нали обичаме да сравняваме Григор и швейцареца?
Наскоро наставникът на ЦСКА Милен Радуканов каза, че когато не те държат краката, не те слуша и главата. На Григор краката са перфектни - не само че го слушат, а благодарение на тях той лети по корта. И с ръцете няма проблем - удря мощно и точно. Ред е в процеса да се включи и главата...
