Най-тъпите клишета в българския футбол

Футболната журналистика се оказва отлично място за живуркане на най-различни клишета, кое от кое по-изтъркани и втръснали до безобразие на хората.

Светът се развива, официалният и разговорният език се променят. Но в телевизията, радиото и пресата днес можем да чуем и прочетем шаблони, намилани пред микрофоните на телевизията и „Спорт и музика” преди половин век. И писани в „Народен спорт” или на последната страница на „Работническо дело”, където бяха спортните колони.

Абсолютно сигурно е, че дори и учените от института по български език към БАН няма да могат да обяснят как въпросните термини са издържали толкова време, че още да влизат в употреба.

Голямото футболно окопитване

Чували ли сте, че „гостуващият отбор се окопити” и така успял да изравни резултата? Във всеки мач, когато има обрат в играта, все за това пусто окопитване става въпрос. Такъв глагол наистина съществува, а преносното му значение е „да се съвзема, да дойда на себе си”. Ама такова окопитване като във футбола, такова чудо – никъде няма…

Отваряме вестник „Народен спорт” от 1967 г., и за мача между ЦСКА и „Интер” четем: „След 60-ата минута италианците се поокопитиха…” Писал го е точно преди половин век журналистът Александър Ясников. Как ви се струват още 50 години окопитване?

Най-съобразителният от съобразителните

„Домакините поведоха в резултата, но Славия успя да стигне до изравнителен гол, след като в едно разбъркване пред вратата най-съобразителен се оказа Васев”. Този шаблон „най-съобразителен се оказа…” също е издържал геройски проверката на времето. Въведен навремето от футболни пера като Ясников, Димитър Джаров и Иван Строгов, най-съобразителният голмайстор си пътешества в ефира и печата вече цели десетилетия. При това – никога най-съобразителен не се оказва защитник, който успява да избие топката във въпросното разбъркване. Това клише като по някакво неписано правило винаги принадлежи само и единствено на играч от атакуващия отбор, който е вкарал гол. Той е най-съобразителният от съобразителните.

Изкопаемо от черно-бялата епоха

Наскоро в началото на един мач от английската Висша лига коментаторът каза: „Ще различавате добре двата отбора…” Нищо, че вече телевизията е цветна и няма как да ги сбъркаме, когато едните са в синьо, а другите – в червено. Тази фраза се явява някакво изкопаемо от епохата на черно-белите телевизори. Използваше я Николай Колев – Мичмана. Но в онези времена наистина имаше мачове, в които разликата на малкия екран беше само в цвета на гащетата. Хубаво е, че днешните коментатори използват някои лафове на Мичмана, но точно този излезе от употреба заедно с черно-бялата техника.

С какво спасява вратарят? С вещина, разбира се

За вратарите има един класически шаблон, който се използва поне от годините след Втората световна война, ако не и от по-рано. Тогава е можело да се прочете, че вратарят на ЦСКА Георги Найденов е „спасил с вещина” дузпата на бразилеца Вава от Атлетико Мадрид. Тази същата вещина (иначе рядко употребявана в разговорния език) се е напъхала трайно в мозъка на футболната ни журналистика. Няма сила, която да я изгони оттам.

За мача Словения – Англия (0:0) от миналата есен например четем: „Джеси Лингард имаше най-чистото положение за англичаните, но ударът му беше спасен с вещина от вратаря Ян Облак”. Само проверете в Гугъл колко резултата ще получите, когато въведете израза „спаси с вещина”, и ще ви стане лошо.

Интересно защо, досущ като „най-съобразителния голмайстор”, въпросната „вещина” е присъща само на вратарите според езика на коментаторите. Няма случай да са казали, че някой нападател е вкарал гол с вещина.

Съдията и часовника

Навремето в последната минута Николай Колев – Мичмана казваше: „Сега вече само съдията и неговият часовник знаят кога ще завърши този мач”. Това си беше друг негов шаблон, който след това влезе в езика и на наследника му в държавния ефир Петър Василев. Но дори и днес често можем да чуем подобно нещо?! Макар че вече звучи глупаво – нали съдиите вече имат електронни табели и с тях указват допълнителното време. Но реферът и неговият часовник са добили такъв страхопочитателен статут, че просто няма как да бъдат изтрити.

Голямото декориране на бате Панко

Декорите и декорирането във футбола навремето бяха запазена марка за вестник „Народен спорт”, когато главен редактор му беше Спас Тодоров. Изпод перото на наричания от колегите си бате Панко често излизаха заглавия „На снежен декор” (когато се играеше на сняг) или „Декорираха Джевизов в червено” (в случай, че голмайсторът на ЦСКА се сбиеше с някой от Левски и получи червен картон). Снежното декориране отпадна, тъй като отдавна не се играе на заснежен терен. Но и до днес другият вид декориране на бате Панко с картоните се вихри в ефира. Във всеки мач ще чуем, как съдията декорирал някого в жълто или червено, според извършеното нарушение.

Ужас и безумие!