Айават Сривадханапрабха даде първото си интервю като собственик на Лестър, след като "лисиците" спечелиха Висшата лига преди 10 години и първото след като неговият баща загуби живота си в хеликоптерна катастрофа през 2018 година. Бизнесменът говори пред Sky Sports и засегна всички важни теми свързани с миналото, бъдещето и настоящето на Лестър.
"Когато не се справяш добре, важно е да се държим заедно. Сега сме разединени, сигурно поради много причини. Очакванията на феновете са, че ние сме голям отбор в Чемпиъншип. Тук първенството е маратон и трябва да сме готови да тичаме километри.
Може би трябва да сме по-добри в това. Мога да усетя феновете и какво искат те. Футболът се промени много. Клубът играеше на контраатака, а след това държеше топката и пак на контраатака и т.н. Сега се опитваме да намерим верния подход.
Не обвинявам никого и мога да поема отговорност, но сме в процес на търсене какво трябва да е Лестър. Броят на играчите трябва да се промени, трябва да се адаптираме. Трябва да играем по-добре и съм готов да помогна.
Не съм се крил през годините, но нещата се промениха след КОВИД. Имах много работа в Тайланд и трябваше да съм сигурен, че всичко е стабилно. Не става за един ден. Очаквам хората да си вършат работата професионално и нещата да се случват гладко. Ако идвам всяка година, както го правех, то имам усещането, че ще преча на процеса.
Гледам всеки мач, говоря с отбора и треньорите. Няма нужда да обяснявам на всички какво правя. Може би тази комуникация не е добра за феновете. Те ни подкрепят от ден първи и наистина им благодаря. Знам как работят социалните мрежи. Трябва да работим по-добре и да комуникираме правилно, което трябва да започне от мен.
Когато пристигнахме с баща ми, бяхме "хората от Тайланд", които идват в Англия, за да направят един отбор успешен. Това беше нашата амбиция. Когато спечелихме Висшата лига, това беше спортна мечта, не само футболна.
Това беше невероятна година, която промени много неща. Амбицията да сме успешни във Висшата лига се пренесе и в Европа. Искахме да се борим за първите 4-5 места в Англия, но това не беше лесно.
Историята ще остане завинаги, но трябва да помним, че ние сме средноголям отбор. Когато мечтата е толкова голяма, очакванията са огромни. Когато загубиш мач, това вече не е нормално. Преди 15 години Лестър можеше да загуби от отбор в дъното и това беше окей.
Трябва да върнем желанието за битка, лисиците никога не се предават. Не може да печелиш, само ако мислиш, че си голям отбор. Трябва да се бориш и да печелиш, за да изградиш характер.
Баща ми обичаше играта и всичко, което правеше. Искаше аз да продължа неговата визия. Дори когато беше жив, искаше това. Може да не е сред нас, но знам какво иска. Знам какви бяха целите му. Само аз знаех какви са плановете му.
Успехът във Висшата лига се пренесе и за ФА Къп. Опитах се да го направя за него и успях, но не беше лесно. Амбицията още е тук, но не е толкова лесно, защото нямахме очаквания да изпаднем. Трудно е, но ще се справим.
Целта беше да се върнем бързо във Висшата лига и да останем, но плановете се промениха отново. Не е лесно да загубиш мениджъра си преди началото на сезона. Отново изпаднахме. Никой не разбира как се чувствам. Клубът ми беше сред звездите и пропадна в земята. Трябва да вземем правилните хора, за да изградим нужната структура, но няма да стане бързо.
След КОВИД нещата се промениха, атмосферата на стадиона беше друга. Когато си на върха, е лесно. Трябва да се включвам повече в управлението на клуба.
Младите играчи са основата на отбора, строим ново тренировъчно игрище, а опитните играчи дават съвети на юношите. Това е пътят напред. Ще отнеме време, но искам да видя много играчи от академията на терена в първия отбор.
Парите, които харчим, трябва да са съобразени с PSR. Това не е лесно. Виждате как случващото се в света се отразява на туризма в Тайланд, отразява се и на нас. Изцяло отдаден съм на клуба, дори в момента. Не е проблем, но трябва да се съсредоточим как да харчим парите. Как ще продаваме играчи, за да се впишем във финансовите изисквания.
Лестър е като мое дете, трябва да му помагаш да расте. Стоя буден до три през нощта, гледам мачове до 5. Боли ме, че не мога да идвам на стадиона."
