Казусът "Верея" - нова диагноза за българския футбол

БФС изхвърли Верея от т.нар. „футболен елит" на България - заради черно тото. Всъщност нищо ново и нищо толкова драматично: не за първи път първенството няма да завърши в пълен състав и не за първи път излизат доказателства, че разни тарикати, изживяващи се като футболни меценати, въртят далавери на гърба на играта.

В известен смисъл няма драма дори във факта, че родният футбол е оплетен в паяжината на световната тото мафия - със сигурност пипалата й достигат много по-високо и много по-далече. Нормално, бизнесът е за милиарди, управлява се от сенчести организации с невъобразими мащаби и е твърде наивно да смятаме, че точно ние ще се опазим.

А и всяка година излизат десетки доклади на официални институции за борба с корупцията и нелегалните залагания, от които става ясно, че нито България е лидер в тези практики, нито глобално футболът е единственият спорт, в който се върти черно тото. Такива като Верея е имало, има и ще има - навсякъде по света.

Но извън чисто криминалния контекст, случаят със старозагорския клуб е симптоматичен за първенството ни като продукт. Верея са го докарали до там да залагат срещу себе си, защото не са способни да се самоиздържат като клуб, а и като фирма. Нямат фенове, които да си плащат за билети и артикули, нямат школа, от която да вадят и да продават футболисти, нямат свестна база, нито успехи, от които да идват приходи.

Имали са си само бащица, а на бащицата в един прекрасен момент са му свършили парите. И понеже българският футбол като цяло не е способен да генерира бели пари, съответният „меценат" е посегнал към черните.

Другата опция пред него е била ясна - фалит и заличаване на клуба. Да, сега вероятно пак ще се стигне до там, но вероятно във Верея са се надявали да минат между капките, най-малкото понеже живеем в България.

Излишно е да разсъждаваме дали е само Верея и защо не се разследват и наказват и други клубове. Всички отговори тръгват от един-единствен въпрос: кой и защо допуска наличието на явления като Верея в професионалния футбол. И лесният отговор е БФС. И най-удобният. Истината обаче е друга и е доста по-неприятна: най-виновни са самите клубове и по-точно техните собственици, които иначе много обичат да парадират със своя алтруизъм и благородни помисли.

Това си го знаем - БФС е прогнила организация, един от последните бастиони на тоталитаризма у нас. Там работят, или по-скоро симулират работа, некадърни, некомпетентни и необразовани хора. Доста от тях въртят далавери и са се оплели в мрежа от зависимости.

Но в крайна сметка, както и да го погледнем, Българският футболен съюз е административен орган, който отговаря за финансирането единствено на националните отбори.

Футболният съюз не може (и не му е работа) да казва на клубовете и техните велики благодетели как да изкарват пари, да ги инвестират или да ги харчат. Футболът отдавна е бизнес, а зад мегапродукции като мачовете между Ливърпул и Барселона стоят огромни маркетингови империи.

Никой у нас обаче, дори несменяемият шампион Лудогорец, не разполага с устойчив и развит бизнес модел. Ако утре братя Домусчиеви се откажат, тимът от Разград бързо ще се върне в изходна позиция, а трибуна „Моци" ще остане просто паметник на една лична амбиция. А щом с най-богатия, влиятелен и успешен отбор нещата стоят така, какво да очакваме от Верея?

В родното първенство продължават да се раздават умопомрачителни заплати за българските стандарти от порядъка на 40-50 хиляди евро, но това е една гигантска черна дупка, в която финансовият поток се излива само в една посока. Нищо не излиза обратно.

Водещите ни клубове отдавна загубиха желание да вадят собствени кадри, от които да печелят - което в миналото бе естественият приход на доходи за българските отбори.

Голяма част от традиционните футболни центрове пък въобще не съществуват. За рекламни и маркетингови стратегии в родния футбол по-добре да не отваряме дума. Единственият наличен бизнес модел тук е „бащица", а всички нелепи опити в последните години за „самоиздръжка" от страна на феновете чрез тръстове, фракции, съюзи и какво ли не, показаха че алтернатива няма.

Само че алтернатива има и тя е в ръцете на самите клубове. В икономиката се нарича приватизация, а във футбола - администриране на първенството. Много пъти е ставало дума, но истината е, че друг път няма: клубовете сами трябва да вземат нещата в ръце. Защото е видно, че БФС не става - но пък и противоречи на всякаква пазарна логика някой друг да изкарва парите на отборите.

Покрай скандала с Верея футболният съюз пак отнесе критики за формата на първенството, в това число за раздутия брой отбори.

Но форматът и съставът на „А" група са последният проблем - щом не се изкарват пари. И с 4 отбора да е елита, пак ще гледаме същото, пак ще има фалити и черно тото, щом самите клубове не си управляват бизнеса. А инициативата за това трябва да тръгне от тях - защото те са заинтересованите да има хора по стадионите, децата да си купуват фланелки, отборите им да са добри, да са пълни с местни таланти, да има рекламодатели и спонсори и всичко останало, което си представяме като успешен бизнес модел. Но вече толкова години така и не се случва.

Въпросът е защо? Ами просто защото не искат - на двама-трима от най-едрите собственици статуквото им е удобно, в Бояна са вещи в обгрижването на интереси и така продължаваме да гледаме един и същи филм до втръсване.

За разлика от икономиката, във футбола няма европейска комисия, която да налага санкции за неуспешни и съмнителни бизнес модели.

Има само УЕФА и нейните още по-съмнителни „интегрити" комисии, които чат-пат имитират дейност, като принасят в жертва някоя дребна риба тип „Верея", и всичко е точно. Не е точна само сметката на футболните ни клубове, които сами са се поставили в ролята на опитни зайчета на знайни и незнайни герои от криминалните хроники.

Новините

Най-четените