Когато Германия отпадне толкова рано на което и да е голямо първенство, това е трагедия за целия немски футбол.
Когато завърши на последно място в група с Мексико, Швеция и Южна Корея, разкаянието и извиненията не са достатъчни - трябва да се взимат мерки и да падат глави.
Гледайки немската мъка срещу лимитиран съперник като корейците, човек не може да не се запита как се стигна дотам машината, която мачкаше всичко по пътя си според своите най-добри традиции, да заскърца толкова жално.
Предупредителни сигнали не липсваха преди световните финали, когато Бундестимът играеше слабо в контролите. Беше очаквано този състав, който постигна толкова много, да отбележи известно отстъпление след поддържането на топ ниво години наред.
Но такъв срив е твърде кардинален, твърде рязък. Това не е естественото западане на един пренаситен от титли тим, това е сгромолясването на екип от играчи и треньори, загубили реална представа за собствените си възможности.
Разбира се, първият, който ще бъде сочен с пръст, е Йоахим Льов. Той изчерпа идеите си за този отбор и направи често срещана грешка, която са допускали мнозина преди него - предовери се на опитните фигури без да се съобразява с моментната им форма.
Затова на Мондиал 2018 наблюдавахме изморен, бавен Бундестим, който разчита на индивидуални изригвания на звездите си. Кроос направи необходимото в последния възможен момент срещу Швеция, но останалите като Мюлер, Йозил и Кедира тотално разочароваха. В Русия се появиха само сенките на онези играчи, които преди 4 години постигнаха онова 7:1 над Бразилия на полуфинала и впоследствие спечелиха титлата. А когато си се захванал да защитаваш тази титла, няма как да разчиташ на стара слава и индивидуални проблясъци.
Не по-малко от опитните обаче разочароваха и по-младите, които преди година спечелиха Купата на конфедерациите и загатнаха за златно бъдеще на германския отбор. Вернер, Горецка, Кимих, Дракслер и останалите потънаха в посредствеността и не оправдаха доверието на треньора си.
На този фон с още по-голяма сила надвисна въпросът дали извиканите в Русия наистина бяха най-доброто, което немският футбол може да предложи в момента. Особено заради решението на Льов да не повика Лерой Сане при толкова очевидната липса на скорост в атака.
Но най-неприятната изненада, поднесена от германците на това първенство, беше липсата на тактическа зрялост и отборна мисъл.
Съставът беше разделен на защита и нападение, атакуваше стихийно и неовладяно, халфовете не вършеха задълженията си в защита и оставяха бранителите в твърде много рискови ситуации.
Кой можеше да очаква точно Германия да не прилича на отбор и да има проблеми с мотивацията си?
Та нали Бундестимът е футболната сила, която винаги намира начин, която не се предава до последно и която побеждава с психика, характер, непримиримост?
Не и този път. Дотук това му е хубавото на Световното в Русия - че ни кара да преразгледаме някои от предразсъдъците си за футбола.
