„Когато не си подготвен, подготвяш провала си“ – епичните думи на Бенджамин Франклин, които всеки 14-годишен маниак в социалните мрежи е шервал, коментирал, лайквал и перифразирал, а после се е провалял на контролното по математика, защото грам не ги е разбрал и вместо да решава задачи, е кибичил във Facebook.
E, Бенджамин Франклин може да е прав за много неща, но за Арсенал не е.
Всъщност „артилеристите“ бяха повече от подготвени за предизвикателството на „Етихад“ – в това не трябва да има никакво съмнение. Гостите много добре знаеха как ще подходи Пеп Гуардиола, който вече няколко пъти си намери майстора в Англия.
С играчи като Тио Уолкът, Алекс Иуоби и Алексис Санчес в предни позиции беше повече от ясно, че контраатаките на „топчиите“ ще сеят хаос в противниковата третина.
Логичното се случи още в 5-ата минута, когато Уолкът откри, а до края на първото полувреме момчетата на Венгер можеха да направят неделята си спокойна. Те безпроблемно създаваха опасности пред Клаудио Браво, защото си бяха написали домашното.
Преднината им обаче не стана по-изразителна, а през втората част тотално се сринаха след спорния гол на Лирой Сане и въобще се опитаха да развалят всяко добро впечатление, което бяха направили за 45 минути преди това. Накрая даже Петър Чех със своите 33 паса в мача се оказа играчът с най-много точни подавания за Арсенал.
Събитията в неделя и показаното непостоянство напоследък обаче могат да озадачат само привърженици на отбора, които не познават историята на куба и сигурно са си мислели, че любимците им ще станат шампиони.
Разбира се, всеки от нас го желае и реално е напълно възможно, но традицията повелява друго.
Нека само се върнем във времето на Хърбърт Чапман, който е един от най-великите мениджъри на Арсенал. Обявата, по която той кандидатства, за да поеме отбора, гласяла: „Клубът търси джентълмен, който да не разчита на големи средства, за да развива тима“ – колко познато, а?
Истината е, че собствениците винаги са търсели печалба още от самото създаване и това не се е променило до ден днешен.
Даже преместването на „Хайбъри“ през 1913-а, който по това време е най-кривата поляна на Острова, става за баснословна сума, защото е на централно място в Лондон и приходите ще са по-големи. Почти 20 години по-късно тимът става шампион.
Парите са и основната движеща сила за това „Емирейтс“ да стане дом на Арсенал, което пък доказва, че няма нищо случайно.
А ако следваме уроците на историята, която ако забелязвате много рядко ни подвежда, особено когато става дума за Арсенал, то следващата титла на „топчиите“ ще дойде поне след 10 години. Колкото и артилерийски псувни да коства подобно твърдение.
Така че спокойно, изненадата от поредния срив е само за онези, които не са подготвени и не знаят каква е цикличността в отбора. А иначе за Коледа всички ще си пожелаем титла, но е добре да знаем, че тя ще дойде не защото има логика, а защото стават чудеса.
