Любимата на половината български народ футболна общественост тия дни тихо и с хихикане се вълнува от това дали президентът на БФС Борислав Михайлов ще влезе в Изпълкома на УЕФА. И Михайлов се вълнува, ама не го показва. И медиите се вълнуват, ама с користни цели. На повечето не им пука.
„Малкото Бате", както става известен наскоро Михайлов, демонстрира умерен оптимизъм за предстоящата му апаратна битка в европейската футболна централа и отказва да разкрие козовете си, както и къде точно е лобирал, за да спечели на изборите.
Друг е въпросът какво ще прави на тези избори Михайлов? Защото има някои неща, които се учат в основното училище, но някогашният славен вратар сигурно ги е пропуснал. И едно от тях е: двойкаджиите не ги пускат в по-горен клас. Оставят ги да повтарят.
Формулата е такава, не сме я измисли ние. Да повтори слабият ученик материала, да се върне съзнанието му, насочено към телесното и алкохолното, към абстрактните учебникарски понятия, пък за още една година много неща може да се променят и да му дойде акъла в главата.
При Михайлов е горе-долу същото. По предметите, по които Боби получава оценки у нас е наредил двойки или „лебеди", както ги наричат по-арогантните родители, но това не му пречи да има европейски амбиции.
Защото кое е наред у ръководения от него БФС? За по-кратко: нищо. Безумно слабо първенство, двойни стандарти, скандали и обиди към хора, избрани с пряк вот от народа, смешно-подкупни съдии, още по-весели изказвания от страна на т.нар. „футболни хора", национален селекционер, говорещ със смешен акцент и скромни резултати с България, и национали, които най-просто могат да бъдат определени като „играчи със скромна дарба". На терена, не в щракането с пръсти и татуирането.
Та, какво е постигнал в БФС Михайлов, че да иска да управлява и европейския футбол? След като „излекува" българския. Иначе у нас му желаят късмет и сякаш са искрени като му казват, че искат да спечели. Сигурно се надяват, че той ще помага на родния футбол. По-скоро да стане герой в някои от така популярните и интересни документални филми на ВВС. Иван Славков вече прокара пътеката към световната слава.
Да видим какво ще кажат европейските футболни бюрократи. Пък може да го изберат да отговаря за организирането на контроли без значение между слаби отбори, които обаче са от интерес на далечни азиатски букмейкъри. Щото това, видяхме, че му се отдава. Всеки си има някакъв талант, нали така? Ама не може всички да са ръководители.
