42 години и 256 дни е възраст за рекорд във футбола.
Постави го Георги Петков, който надяна ръкавиците и на тези години пази храбро вратата на България в последните два мача срещу Кипър и Словения.
За Жоро Вратаря, както го наричаше Димитър Пенев, вече се говори дали не заслужава да бъде избран за футболист на годината. Настина - кой друг, ако не Петков?
През май месец този изумителен футболист изигра най-лудия мач в цялата си кариера. Във финала за Купата на България между Славия и Левски предводителят на „белите" спаси дузпа и още куп удари в редовното време и продълженията. А после при дузпите изби още две изпълнения и така трофеят замина за „Овча купел". Практически сам спечели купата, което за вратар е изключително рядко постижение. Докато 30-те хиляди левскари напускаха стадиона като след погребение, щастливите привърженици на Славия пееха „Ооооо, Гошо Вековен!"
Това е специалната песен, която му посветиха още преди пет години след онзи щур мач на „Герена" с автогола на Везалов, когато Гошо Вековния вгорчи вековния юбилей на Левски. А след това показа мустака на Тодор Батков - изпълнение, което ще стои дълго във футболния ни фолклор.
Всъщност Георги Петков е от онази порода футболисти, които вече почти не се срещат у нас - готин, луд и опасен. Такива като него са солта и пипера на футбола, а шоуто им прави цялото зрелище поне една идея по-интересно.
Днес на терена бъка от напарфюмирани младежи, които просто играят нещо си. А преди мача ходят на фризьор, тъй като ще ги дават по телевизията. Старият лъв от Славия е съвсем друга бира, а представленията му забавляват запалянковците в България вече повече от две десетилетия.
Когато се налага, Жоро Вратаря е готов дори да се сбие с юмруци в името на победата - така, както стана в онзи мач с Левски преди почти двадесет години, макар че пестниците му целеха носа на близкия приятел и адаш Георги Бачев. Така е, когато гориш в играта.
Да, доста хора негодуват от маниерите му на терена, особено когато се налага да бави времето.
Чупи стойки, разправя се със съдията, дразни всички и не се колебае да хване за гушата когото и да било от онези отсреща.
Ясно е, че акълът едва ли ще му дойде някога. Но нима Христо Стоичков не беше същият?
Четири пъти шампион на „А" група, петкратен носител на Купата на България, с над 450 мача зад гърба си, днес Георги Петков смело може да претендира за място сред най-добрите и атрактивни вратари в цялата история на двата вековни клуба Левски и Славия. С години той оставаше някак недооценен, но със синия екип беше главен герой при постиженията на големия отбор, изграден от Станимир Стоилов.
През цялата му кариера гафовете на Петков на вратата са много малко, а на играта му с крака можеха да завиждат редица полеви футболисти - още преди Мануел Нойер да предизвика световна вратарска революция в този аспект.
А след мача срещу Словения Петков постави рекорд и за най-възрастен вратар в Европа, пазил в международен мач на националния си отбор.
Знаете ли колко още вратарски рекорда от такова ниво имаме?
Един - световният на Стоян Йорданов от ЦСКА, издържал без да получи гол цели 1202 минути през сезон 1970-71. Вековния е притежател на другия, поставен сега. И вероятно ще си го подобри, ако се съди по думите му: „Готов съм да пазя и в европейските квалификации догодина".
Затова въобще не звучи странно, че името му днес се спряга като потенциален кандидат за приза „Футболист на годината". Действително, рядко се случва вратар да спечели подобна класация, където трябва да се съревновава срещу тези от останалите постове, и най-вече с нападателите и голмайсторите. „Златната топка" например е печелена само от един вратар - Лев Яшин.
Но пък у нас шестима са били определяни за №1 на годината - Вратаря на Републиката Георги Найденов от ЦДНА, славистът Симеон Симеонов, Георги Велинов от ЦСКА, Борислав Михайлов от Левски и синът му Николай Михайлов като вратар на холандския Твенте, плюс Владо Стоянов от Лудогорец.
Да, Петков няма славата на първите четирима. За разлика от Михайлов-младши, така и не игра по-дълго в чужбина, ако не се брои един сезон в Кипър. Не е излизал победител в мач от Шампионската лига като Стоянов, нито е хващал дузпи на Кристиано Роналдо.
Но в „А" група Гошо Вековния остана като една от най-ярките фигури за последните две десетилетия.
Не остаря като цървул, а като катедрала. Това изобщо не е малко. И едно такова признание в края на кариерата му няма да бъде незаслужено.
