Енигмата ЦСКА

Пак е лято, но докато светът гледа футбол от Африка, у нас върви селекция за новия сезон. Този път не говорим за големи удари, няма бляскави представяния на сочени за бъдещи звезди играчи. Криза е.

Селекцията в ЦСКА обаче си заслужава вниманието. Най-малко защото е различна от българския модел, възприет в последните години, а и най-вече от модела на ЦСКА, белязал цялото десетилетие.

Няма шум и безкрайни преговори за ясни и предъвквани по вестниците цели. Днес клубът се насочва към даден футболист, утре той е тук и подписва. Няма проби, които всеки треньор (особено ако е нов) мрази. Защото всеки футболист, който се появи на проби, трябва да играе в контроли и съответно да разваля концепцията на наставника как би изглеждал състава му за сезона. А и колко от изпробваните от нашите клубове стотици чужденци стигат до договори?

Положителната страна е, че без много фойерверки ЦСКА си намери вече трима нови играчи с  приемливи визитки, а и обяви - чака само още двама, с които преговорите  са пред финализиране. Работата на спортно-техническия  екип заслужава добра оценка. Поне на етап трансфери. Дали това са точните  играчи за отбора - това само времето  ще покаже.

Но най-накрая някой  в ЦСКА се сети, че няма нужда всяко  лято (а в повечето пъти и зимата) към изграден на някакво ниво отбор  да добавяш по 10-12 нови играчи, а и  още толкова на проби, от които  не остава повече от един. Това разстройва подготовката, разваля отношенията  в отбора, внася несигурност у  наложили се вече играчи. А често  не носи повишаване на класата.

Притеснението идва от качествата на новопривлечените, доколкото  за тях може да се съди от последните им статистики.

Уилям Тиеро пристига с визитка, включваща 19 мача за Гана, но всичките не са толкова скоро. Отзивите за последните му два сезона в Португалия са добри, но все пак в екипа  на Академика, завършил съответно 11-ти и 7-ми. Тук от него ще искат титла.

Грегори Нелсън е  бил сред най-талантливите младоци  на Холандия, но развитието му очевидно не е тръгнало в правилния коловоз. Последния сезон е изкарал  във втора дивизия у дома.

Джузепе Акуаро е  на 27 г. и идва след три сезона в  швейцарския Аарау. Последният - трагичен. Отборът изпадна, а в последните 10 мача записа 6 загуби. Сега Акуаро ще трябва да се пренастройва, в ЦСКА такава серия ще е равносилна на потъването на Титаник.

Ако бъде привлечен Фабрицио Грило от Кротоне (където е под наем от Арецо), футболистите от долни дивизии на практика ще станат трима. Но пък кой у нас в  историята може да се похвали с  италианска двойка защитници!

И накрая чакаме Килиън Шеридън, най-голямата млада надежда  на Ейре, който е на 21 г., но вече е  играл на "Олд Трафорд" срещу Манчестър Юнайтед. Познавайки психиката, духа и физическото присъствие на британските централни нападатели, това може да е ударът на ЦСКА!

При всички положения  в момента "червените" са загадка. Пак ще имаме нов ЦСКА, ясно е. С италианска защита, ганайски халф и нападател - върлина от Острова. Въпросът е не само отборът да е нов, а да е по-силен. А това можем да разберем най-рано през август.

Новините

Най-четените