Пак е лято, но докато светът гледа футбол от Африка, у нас върви селекция за новия сезон. Този път не говорим за големи удари, няма бляскави представяния на сочени за бъдещи звезди играчи. Криза е.
Селекцията в ЦСКА обаче си заслужава вниманието. Най-малко защото е различна от българския модел, възприет в последните години, а и най-вече от модела на ЦСКА, белязал цялото десетилетие.
Няма шум и безкрайни преговори за ясни и предъвквани по вестниците цели. Днес клубът се насочва към даден футболист, утре той е тук и подписва. Няма проби, които всеки треньор (особено ако е нов) мрази. Защото всеки футболист, който се появи на проби, трябва да играе в контроли и съответно да разваля концепцията на наставника как би изглеждал състава му за сезона. А и колко от изпробваните от нашите клубове стотици чужденци стигат до договори?
Положителната страна е, че без много фойерверки ЦСКА си намери вече трима нови играчи с приемливи визитки, а и обяви - чака само още двама, с които преговорите са пред финализиране. Работата на спортно-техническия екип заслужава добра оценка. Поне на етап трансфери. Дали това са точните играчи за отбора - това само времето ще покаже.
Но най-накрая някой в ЦСКА се сети, че няма нужда всяко лято (а в повечето пъти и зимата) към изграден на някакво ниво отбор да добавяш по 10-12 нови играчи, а и още толкова на проби, от които не остава повече от един. Това разстройва подготовката, разваля отношенията в отбора, внася несигурност у наложили се вече играчи. А често не носи повишаване на класата.
Притеснението идва от качествата на новопривлечените, доколкото за тях може да се съди от последните им статистики.
Уилям Тиеро пристига с визитка, включваща 19 мача за Гана, но всичките не са толкова скоро. Отзивите за последните му два сезона в Португалия са добри, но все пак в екипа на Академика, завършил съответно 11-ти и 7-ми. Тук от него ще искат титла.
Грегори Нелсън е бил сред най-талантливите младоци на Холандия, но развитието му очевидно не е тръгнало в правилния коловоз. Последния сезон е изкарал във втора дивизия у дома.
Джузепе Акуаро е на 27 г. и идва след три сезона в швейцарския Аарау. Последният - трагичен. Отборът изпадна, а в последните 10 мача записа 6 загуби. Сега Акуаро ще трябва да се пренастройва, в ЦСКА такава серия ще е равносилна на потъването на Титаник.
Ако бъде привлечен Фабрицио Грило от Кротоне (където е под наем от Арецо), футболистите от долни дивизии на практика ще станат трима. Но пък кой у нас в историята може да се похвали с италианска двойка защитници!
И накрая чакаме Килиън Шеридън, най-голямата млада надежда на Ейре, който е на 21 г., но вече е играл на "Олд Трафорд" срещу Манчестър Юнайтед. Познавайки психиката, духа и физическото присъствие на британските централни нападатели, това може да е ударът на ЦСКА!
При всички положения в момента "червените" са загадка. Пак ще имаме нов ЦСКА, ясно е. С италианска защита, ганайски халф и нападател - върлина от Острова. Въпросът е не само отборът да е нов, а да е по-силен. А това можем да разберем най-рано през август.
