Победихме Япония в Нагоя и това не е никак малко. Успехът като цяло бе приет подобаващо - хората го оцениха като силно позитивен резултат, макар и в контрола, но естествено изпълзяха и хейтърите. Доводите им са "непоклатими".
"Самураите" се били сами, играли много слабо, излези с резервите (което не е съвсем вярно), отбелязали си автогол и т.н. И всичко това от хора, които иначе "стискали здраво палци за националите", но еди какво си... Аман от такива стискачи!
Всеки си има собствено усещане за първия тим. Не сме нито Англия, нито Германия или пък дори Япония, където стигне ли се до представителните селекции, те са всьо и вся за цялата нация. Но най-интересни са критиките към Любо Пенев.
Дали е "хикс" с Дания, Италия или Чехия, дали е победа над Холандия, все нещо им е крив. Дъвчел дъвка на пистата, плащал на журналистите да го хвалят... Отделно си бил вкарал автогол срещу Франция преди 17 години и скандализирал нацията с "който не ме уважава, да духа супата".
Е, няма угодия! Как пък не намерихме един, който да обединява, а не да разединява. Когато Ицо, Мъри и Пламен Марков не успяваха бяха "кюрд", "бостанджия" и "страхливец", а сега Пенев прави от нищо нещо и пак е неподходящ.
Истината е, че се случва нещо добро с този отбор. С ограничен потенциал и лимитирани (тази грозна дума!) възможности националите вървят напред. Под ръководството на Любо нямат загуба като гост вече година и половина, а шансовете за баражно място за Мондиала преди решителните есенни квалификации са поне 50 на 50.
Така че, уважаеми недоволници, запазете си критиките поне за края на срещите в изключително тежката група в компанията на Италия, Дания и Чехия. След това плюйте, мажете, хулете... Не, че е нужно. Но се постарайте да дадете и алтернатива. Дотогава - опитайте се да стискате палци. Нали твърдите, че го правите?
Хем че хейтър да ти желае успех е като собственик на кръчма да ти казва: "Не си поръчай". Хубавото е, че не сте толкова много!