Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Страх от своите

ЦСКА не се показа на нивото на феновете си Снимка: BGNES
ЦСКА не се показа на нивото на феновете си

За никой не бе изненада. За никой, който в последното десетилетие е живял в България и гледа футбол. ЦСКА отпадна тихо и кротко, въпреки надъхването и еуфорията. Черешовото топче на армейците отново не гръмна. В познат стил дните преди мача бяха изпълнени с гръмки изказвания, закани, истерия за билети и опити на играчи и ръководство да ни убедят, че мисията е възможна.

„Напълнете стадиона", призова Радуканов. Напълниха го. Но на терена нямаше никой.

С публиката нещата са наред. За пореден път феновете дойдоха от близо и далеч, подкрепиха без остатък отбора си и пак се надяваха. То не бяха Блекбърн, Стяуа (2004), Хамбургер, Тулуза, Фулъм... Сценарият се повтаря с плашещо еднакви детайли. Добър резултат в първия мач или пък първи двубой от групи, еуфория, пълни и настръхнали трибуни, фанатична подкрепа и... един уплашен, сякаш от собствените си фенове отбор. ЦСКА не умее да играе на собствен терен. Това е малко стряскащото заключение. В клуба се е вселил страх от провала, а той се връща отново и отново именно, защото съдбата и успехът обичат смелите.

Да те е страх от собствените ти привърженици...

Нито веднъж в споменатите случаи нажежените и шумни червени трибуни не бяха стимул и допинг на отбора. Напротив. Сковаваха краката и играчите така и не успяха да изиграят като хората някой от тези двубои, които проправят пътя към европейската слава. ЦСКА стигаше до отлични резултати навън (Стяуа от 2011 г. е изключение), но се проваляше с разширени от страх очи на своя земя. Пред своите фенове, които са достойни за уважение и впечатляват всеки гостуващ тим в София.

Такъв страх не се лекува. За да играеш в ЦСКА трябва да не ти пука от публиката при гостуване и да знаеш как да използваш своя 12-ти играч, когато си домакин. Така е и в Левски, така трябва да бъде във всеки отбор, особено грандовете.  Но сравнението е неизбежно. „Сините" се гордеят с отличен рекорд  у дома в евротурнирите, не са губили в последните десетина мача. Единият гранд играе като такъв, когато е пред пълните трибуни на „Герена", получава криле и двойни сили от феновете. Черпи енергия от тях, храни се от електричеството по трибуните. Както би трябвало да бъде.

Другият излиза с натежали крака и се сковава жестоко при вида на 30 000 фенове, които викат за него. Необяснимо и нелогично. Но факт.

За безумното представяне на ЦСКА в четвъртък вечер има и много спортно-технически и психологически обяснения. Но се натрапва очевидното - това, което феновете очакваха да се промени с този нов тим и младия му треньор, си остава част от манталитета. Армейците просто неизбежно се провалят, когато са изправени пред предизвикателството да задоволят очакванията. В случая те дори не бяха бог знае какви. Делев, Платини и останалите просто трябваше да изиграят едни достойни 90 минути и да опитат да смутят спокойствието на румънците. Не успяха. По традиция, която в последните десетина години се налага все по-болезнено в ЦСКА.

Най-четените