Преизбирането на Борислав Михайлов за президент на БФС беше дотолкова предвидимо, че да се чуди човек на всичката енергия, хвърлена около конгреса, произвел направо комичен резултат: 463 гласа за Михайлов срещу 34 за Любослав Пенев и 5 за Ивайло Дражев.
Щом конгресът наближи, всички футболни управници, които се надпреварваха да плюят по БФС и по Михайлов за щяло и нещяло при всеки неотсъден в тяхна полза тъч, изведнъж смекчиха тона.
И отчетоха прекрасните позиции на бившия вратар в УЕФА, спомниха си за построяването на база на БФС, осъзнаха големите перспективи пред бъдещето...
Нищо, че от 14 години не сме се класирали на голям футболен форум. Или че съдиите постоянно опропастяват мачове, защото са натискани или изпълняват поръчки (по признанията на шефа им Петър Петров).
Добрите български футболисти се броят на пръсти, школите не произвеждат нови такива, треньорските кадри също са кът, публика по стадионите няма, повечето от самите стадиони продължават да са в ужасно състояние, в Първа лига фигурират напълно безсмислени отбори, но тя си тече в някакъв безумен формат, който нито тимовете, нито малкото фенове разбират.
Лудогорец доминира от години с чуждестранните си играчи, а ЦСКА-София и Левски опитват да се опълчат, също привличайки по един вагон чужденци.
Естествено, за още 4 г. Михайлов на власт нищо от тези неща няма да се промени.
Знаят го тези, които го преизбраха, знаем го и ние, но вече всички са свикнали, защото този филм го гледахме още при управлението на Иван Славков. И Батето беше изградил система, при която громеше всякаква съпротива на конгресите, макар че българският футбол вече затъваше.
Сега водещите клубове у нас се надпреварват да четкат Михайлов. От боса на Левски Спас Русев чухме, че той е „голяма фигура, която участва в европейските и световни процеси". Ангел Петричев от Лудогорец похвали БФС за отношението: "Когато сме имали нужда от помощ, винаги сме я получавали".
Босът на ЦСКА-София Гриша Ганчев беше красноречив в мълчанието си - преди време беше казал, че Михайлов е корумпиран, сега така и не подкрепи официално опозиционера Любослав Пенев.
Ганчев няма да има място в новия Изпълком, но получи каквото искаше - стадион "Българска армия" вече му беше предоставен, а да не забравяме, че беше сформирано специално ново първенство, за да може да участва в него с новоучредения си клуб и да го пробута за автентичния ЦСКА.
През годините обаче сме видели, че угаждането на водещите клубове не води до по-силен футбол.
Те самите ще започнат с оплакванията още при първите неуспехи след подновяването на шампионата. Българският футбол ще продължи да се върти в омагьосания кръг на скандалите, които ще изригват и ще се потушават без да водят до никакъв прогрес.
Най-лошото е, че Михайлов се превърна в един от тези вечни управленци, които се задържат на власт поради стабилно изградената система на избори и напълно неадекватните алтернативи.
Но вече никой не очаква новият-стар президент да реши какъвто и да е проблем на българския футбол - по-скоро гледаме примирено към очертаващите се нови 4 години безвремие.
