Левски има шанс да напише нова страница в професионалния футбол или по-скоро да наложи нов метод за финансиране на трансфери - чрез дарения. Естествено, това не е откритие на Георги Иванов и компания и събирането на средства за професионални спортни отбори чрез дарения се практикува отдавна, но в българския случай има някои особености.
Левски преговаря с различни компании за дарение, като вече се намери една фирма, която дари „шестцифрена сума" и благодарение на нея клубът купи четирима нови играчи. Защо тези договорки не се превръщат в рекламни договори е трудно да се каже.
Има и още нещо - в световен мащаб дарения се събират обикновено от фенове, за да може любимият им, но закъсал отбор да остане в надпреварата. А при нас говорим за клуб, който се води, че е сред най-силните у нас, но пак няма пари и не се знае откъде и кога ще намери свежи средства.
Ами ако никой не дари пари? Тогава Левски няма ли да си купи нов централен нападател?
А и как да убедиш някой човек, който дарява в социалните мрежи пари за лечение на болни деца или пък за операция на спасено на пътя кученце, че трябва да даде пари за поредния некадърник, който само ще му къса нервите на стадиона през пролетта? Явно този бизнес модел няма как да бъде оправдан и затова се проси/търсят се дарения от компании и фирми.
В истинския професионален футбол клубовете се издържат от продажби на билети, артикули, тв права и трансфери. Когато парите не стигат акционерите допълват липсата, но това вече попада под ударите на правилата за финансов феърплей. Така че, пари винаги се търсят, лошото е когато не се намират, а тези, които са били у теб са заминали за глупости.