Втори пореден сезон в Левски продължават да се лутат из нищото. След кошмарното представяне през миналата година, когато едва се добраха до участие в Европа, „сините" направиха мащабна селекция с осем привлечени футболисти и нов треньор.
И през есента нещата горе-долу се получаваха - Левски игра прилично в Европа, поддържаше интригата у нас. Спортният директор Георги Иванов пък не се уморяваше да повтаря, че това е един нов отбор, на който му трябва време и на пролет с още някое ново попълнение тимът ще бъде още по-добър.
Да, ама не, както казваше един наш популярен журналист. Левски взе още няколко нови играчи, разкара част от предишните, забърка се в скандал покрай Базил де Карвальо, но не заигра по-добре. И въпреки многото оферти, които ни уверяваха „сините" шефове, че има, Гара Дембеле си остана в България. А и проспа първите няколко кръга на подновения шампионат. Точно онези, в които Левски загуби титлата.
Първенството свърши почти като предишното - без нито едно отличие за тима от стадион „Георги Аспарухов". И пак се тръгна към същия вариант - мащабна селекция и нов треньор. Сякаш на „Герена" са забравили, че един отбор става отбор не за 4-5 или 10 месеца, а му трябва поне година в един и същи състав, или поне с минимални победи. Ако им звучи фантастично, могат да погледнат грандовете в Европа.
Освен това „сините" май все още нямат и съвсем ясна представа кого ще вземат. Не са много сигурни и кой ще си тръгне. Затова нищо чудно през есента отново да видим футболисти като Слори, Матондо, Щърков, Акалски, Кръстовчев и куп други, които така и никой не разбра защо се присъединяват към отбора.
„Ако не спечелим титлата, ще си тръгна", обеща Георги Иванов. Всъщност ако догодина по това време за трети пореден сезон Левски е останал без нищо не би трябвало някой да чака Гонзо сам да си тръгне. А и въпросът защо отново Гонзо трябва да води отбора е повече от логичен. Нали вече веднъж се опита да съвместява всички длъжности при „сините" и експериментът не бе особено успешен? Защо е нужно да бъде повторен?
