Когато правиш нещо, което ти се отдава с лекота, трудът ти почти винаги бива възнаграден. Призванието на Манчестър Юнайтед е да става шампион. Владее го до съвършенство. Понякога пропуска шанса си в самото подножие, но само, за да се завърне още по-силен и настървен към върха.
20 - толкова са вече шампионските титли на "червените дяволи", които се откъснаха с две дълги обиколки пред вечното си и непримиримо съревнование Ливърпул. И как да е другояче, след като "червените" от "Анфийлд" не са вкусвали шампионско шампанско на родна сцена вече 23 години?! Но никой не говори за Ливърпул сега. Къде са те, къде е Юнайтед?
В домакинската съблекалня на "Олд Трафорд" гърмяха празнични бутилки, които обливаха с ароматна пяна номер 20. Не, не става въпрос за купата. Тя още не е връчена, а за фланелката и нейния притежател. Миналата година един гол не стигна на отбора да стане шампион и Фърги извади торбата с парите за голова машина. В началото на сезона Робин ван Перси взе номер 20 и даде сигнал на съотборници и фенове - аз ще ви направя шампиони. И наистина го стори.
След взривно начало, дойдоха и месеци на колебание, но убийственият инстинкт се завърна точно навреме и холандецът удържа на думата си. Юнайтед си купи номер 20, за да спечели номер 20! Но не всяка скъпа покупка гарантира успех. Ако беше така, Челси и Фернандо Торес нямаше да се борят за тройката...
Безспорно е, че на "Олд Трафорд" са събрани силни футболисти, но голямата разлика между отборите на Острова прави Сър Алекс. Юнайтед има шотландеца, а другите само мечтаят за такъв като него. Лично аз не мога да си представя британския футбол без Фърги. Това ще е нещо като корнър пъб без бира или пък изискано ястие без подправки.
Рядко сладък, в повечето случаи кисел, горчив или лют, шотландецът дава незабравимия вкус на играта в Англия. Футболен великан с разнообразни методи и само една цел - върхът. Понякога ги потупва по раменете с лаконичното "Well done", друг път ги замеря с бутонки и сешоари, но никой не си и помисля да му се сърди. Било той Бекъм, Рууни или пък Бербатов. Той винаги е прав и отново го доказа.
Е, разбира се, не бива да пропуснем и прословутия късмет на Юнайтед и Фърги, които по традиция като истински магьосници вадеха точки от ръкава си в допълнителното време, както и няколко сериозни съдийски побутвания в най-напечените дербита, но и това е част от играта. Да му мислят Арсенал и Венгер, които в неделя ще трябва да правят шпалир на шампиона. Няма как. Има и такива, които хапят, но иначе футболът на Острова е джентълменска игра...
