По територия Лихтенщайн е една от най-малките държави в Европа и света. Тя е разположена само на 160 кв. км. Сан Марино е още по-малка - само 61,2 кв. км. България пък е някъде по-средата в тази класация - разпростира се на почти 111 000 кв.км.
На футболния терен, на старта на евроквалификациите обаче това не си пролича. И България, и Лихтенщайн, и Сан Марино почнаха по един и същи начин - първите два тима бяха разгромени с по 4:0, Сан Марино отнесе гол повече.
Лихтенщайн обаче падна от световния шампион Испания. Сан Марино катастрофира срещу световния вицешампион Холандия. България падна от Англия.
Същата Англия, която само преди малко повече от два месеца напусна унизена световното първенство. Същата Англия, която е разтърсвана от скандали и чийто селекционер при първия провал може да бъде уволнен.
Същата Англия, която в началото на второто полувреме пусна на терена централен защитник без грам международен опит, защото друг просто нямаше.
Същата Англия, чиято голяма звезда - Уейн Рууни няма гол от игра от близо 1100 минути.
И същата Англия, в чийто състав отбелязалият хеттрик Джърмейн Дефоу до последно бе под въпрос. Защото му предстои операция...
На „Уембли" България трябваше да играе открит футбол, да държи топката, да мечтае. Да, България държа топката, но само когато защитниците ни разиграваха в собственото си наказателно поле.
В останалото време топката я държаха англичаните, а нащите гледаха кротко и дори не се опитваха да ги пресират. За движението, което видяхме от английските играчи пък и дума не може да става.
И да, България игра открит футбол. Но защото не можеше да си покрие терена.
Колко голямо беше безсилието е ясно от само два факта - първото чисто положение за България бе създадено от нескопосаната изява на Глен Джонсън в 20-та минута. Първото такова през второто полувреме дойде от неигралия почти месец Ивелин Попов.
С тази игра дори не можем да се утешим с философското „На световното и Испания почна със загуба". Защото „Ла Фурия" се бори. Българите не направиха и това.
Пред националите сега има три дни за размисъл. Срещу Черна гора и те, и треньорският шаб трябва да демонстрират различно лице. Големият въпрос е дали могат.
Защото на „Уембли" разлики от това, което наблюдавахме в световните квалификации не се видяха. Както и преди това в контролите. Нищо, че от шаба ни твърдяха обратното.
А всички знаем как завършиха предишните квалификации. Същото може да се случи и сега. При това още преди да е започнало - след втория кръг в мача срещу Черна гора. Призна го и Наско Сираков: „Ако не бием всичко отива на кино". Но филмът, който излъчват там прилича повече на кошмар, отколкото на лента с хепиенд.
