Григор Димитров разочарова себе си и феновете си, след като отпадна твърде рано от турнира в Акапулко, където от него се очакваше да защити титлата си от миналата година.
И се получи нещо, подобно на това, което той демонстрира с огромен успех малко по-рано - зашеметяващ скок в бездната, при която в единия случай Григор се озова във водата, а в другия още не сме разбрали дали и кога ще приключи сривът или свободното му падане.
В средата на 80-те години, малко преди да спечели титлата в Уимбълдън Пат Кеш обясни, че в професионалния тенис е изключително важно да биеш без грам колебание по-слабите от теб противници.
„Когато си напред в ранглистата, трябва да си безмилостен към тези, които идват по-задни позиции - обясни навремето австралиецът. - Защото неувереността и сривовете в играта винаги се наказват. Срещу по-силните е по-лесно - няма как да ги подцениш, никой не очаква чудеса от теб, а ако постигнеш нещо сериозно, то всички ти се възхищават."
Григор още не е бил роден, когато Кеш формулира тази рецепта, но тя важи в огромна степен и за него. Времето, в което Димитров поднасяше изненади на фаворитите и правеше пробиви в турнирите отмина - той вече не е в групата на айтсайдерите, намери място в Топ 10 и сега от него се очаква да защитава тази позиция, както и успехите, които вече е постигнал. И точно тук се оказва, че му липсва постоянство.
Ако загубата в Акапулко ви изглежда драматична, то това в никакъв случай не означава, че нещата са трагични. Непостоянството е неизменна част от младостта, така твърдеше Джон Макенроу, но въпросът е как ще се справиш с него.
Защото пред Григор се изправя важен въпрос: Ще успее ли да реализира истинския си потенциал да се наложи за дълго сред най-добрите или ще остане сред вечните надежди, за които в един момент осъзнаваш, че времето им в големия тенис е свършило. Помните ли Мъливай Уошингтън?
