Във вторник руският атлет Иван Ухов прескочи 2,38 м в сектора за висок скок и стана олимпийски шампион. Толкова се опияни, че поиска и 2,40, въпреки че вече бе сигурен за златото. Не успя на тази височина.
Опияни е доста точна дума за този странник на съдбата, който е любимец на всички в Лондон. Преди 4 години Ухов взриви един от най-грандиозните скандали, но и една от най-смешните случки в историята на атлетиката. На старт от Златната лига в Лозана руснакът се появи в сектора за висок скок очевидно пиян. Трудно съблече анцуга си, падайки поне два пъти. Опитаха да го спрат хора от руската федерация, но Ухов си взе номера, приготви се и тръгна към летвата за висок скок.
С несигурна походка я достигна, но... там просто мина под нея и рухна в мекотата на дюшека за приземяване. Мъртво пиян!
Световната федерация бе на път да дисквалифицира руснака за поне година, куп зрители в Европа видяха сеира. Но Ухов се яви на изслушване и призна греха си - напил се заради приятелката му, която го изоставила преди състезанието.
Историята трогна атлетиката и не го дисквалифицираха.
И скачачът скочи в нова линия на живота си. Спря да дава интервюта, а когато го прави се забавлява с репортерите. На въпрос „Как успяхте да спечелите" отвръща: „Раз, два, три и скачам...". Отдава се само на тренировки и любимата си компютърна стратегия „Warcraft", която играе по цели нощи. Никакъв личен живот, никакво пиене.
Среща Полина година след инцидента в Лозана. Сега са женени и имат дъщеря. Но Ухов е вече сред най-успешните атлети на Русия, промяната в него е невероятна.
През 2009-а е европейски шампион в зала, а година по-късно се връща в Лозана, за да спечели Брилянтната лига. През 2010 г. пак е европейски първенец, а в Лондон сега завоюва най-високото отличие за един спортист. Вместо да спре с атлетиката преди 4 години, тогавашният клоун за цяла Европа, днес е крал на високия скок. Стадионът в Лондон го аплодира топло, признавайки метаморфозата и силата на волята му. За благодарност той опита да скочи 2,40, ей така, за публиката.
Наздраве!
Не знам защо, но се сещам за култовия филм "Манастирът Шао Лин" от детските ми години, в който имаше един вечно пиян със саке монах с прякор "Пияната Тояга". Пиянството беше като част от бойните му умения. Пък за "братушките" то си е част от общата им житейска адаптация, ха-ха!