"Надяваме се поне тунингът на "Сантяго Бернабеу" да си заслужава", изгригнаха мадридските медии по адрес на Флорентино Перес след страховитото унижение, което Реал трябваше да преглъгне на стадиона на вечния си враг снощи.
Тунинг, който по първоначални сметки ще излезе 600 милиона евро - повече от чисто новите стадиони на Атлетико (Мадрид) и Атлетик (Билбао), взети заедно. И тунинг, заради който Перес като че ли забрави кой клуб оглавява.
Огънят на пресата е насочен точно където трябва (Вината не е само на Лопетеги, добавя "Марка"), тъй като срамът за Реал този път е особено болезнен.
Срещу Барса Флорентино е преглъщал какво ли не в качеството си на президент на "кралете" - 2:6 (2009 г.), 0:4 (2015 г.) и 0:3 (2017 г.) на "Бернабеу" и 0:5 (2010 г.) на "Камп Ноу", но това 1:5 е различно, не толкова заради факта, че бе консумирано в отсъствието на голямата заплаха - Лео Меси. Този разгром превръща кризата в Реал от спортна в институционална.
Треньорът Хулен Лопетеги ще опере пешкира, но това няма как да реши проблемите на клуб, който систематично бе обезкървен, а мерките все се отлагаха.
Когато преди по-малко от 3 години Реал на Зидан трябваше да гостува на "Камп Ноу" в момент, в който Барса вече си бе гарантирал титлата и единствената дискусия бе колко парцала ще влязат в мрежата на Кейлър Навас, "балетът" изригна напук на всички прогнози. Убийственият тризъбец Меси-Неймар-Суарес бе в апогея си, но дори така Реал намери сили да навакса гол изоставане и да спечели с 2:1. Онази победа не успя да преобърне хода на първенството, но импулсът бе достатъчен за триумф в Шампионската лига, а впоследствие и за завоюването на най-ценния трофей в клубния футбол още цели два пъти. Това е магията на Ел Класико - последствията от едно-единствено издание могат да се усещат години наред.
Днес обаче нищо не е останало от духа на онзи Реал, който в своя момент бе също толкова подценяван.
И проблемът не е в това, че Бензема, Иско, Бейл, Асенсио или Марсело са некадърни футболисти или Лопетеги е слаб треньор. Вината е изцяло на Перес и се състои в това, че Реал престана да се държи като... Реал.
Представете си сега феновете на Барса да си кажат, че след като без Меси тимът е способен да направи "ръчичка" на вечния враг, значи Бълхата може да си ходи. Че нищо толкова фатално няма да се случи. Да го продадат на някой китайски гранд за 100 милиона и клубът да си спести астрономическата му заплата. Звучи абсурдно и е така, но точно това се случи в другия лагер, а реакцията бе никаква. И стана каквото стана.
Реал нямаше загуба при последните си четири гостувания на "Камп Ноу", въпреки че Меси взе участие във всяко от тях.
Разликата е, че отсреща бе Кристиано, който освен с 12-те си попадения в леговището на врага, заразяваше съотборниците си с чудовищния глад за победи и отказът от примирение. Футболът може да е колективен спорт, но личностите са тези, които правят разликата, а сянката на Роналдо е твърде голяма. Флорентино вероятно вярваше, че триумфалната инерция от трите поредни успеха в Шампионската лига ще задържи Реал на повърхността, който и да си тръгне.
Оказа се, че напускането на Кристиано, Пепе, Хамес, Мората и компания не може да бъде компенсирано само с емблемата, визитката или мащабните чертежи за реконструкцията на клубния стадион. Това лято, когато европейският клубен първенец трябваше да купува качество, се държа като ощипана ученичка на трансферния пазар. А щом звездното попълнение в клуб от мащабите на Реал е... вратар, резултатите няма как да са различни. И колкото и треньори да смени, Перес няма как компенсира 50-те гола на Кристиано.
Реал винаги е бил различен клуб. Който и да кара влака, първото и най-важно задължение на "Бернабеу" е да бъдат привличани най-добрите футболисти, независимо от цената.
Още от времената на Ди Стефано и Пушкаш, точка първа в дневния ред са големите футболисти - след това е треньорът, стадионът, феновете и всичко останало. На този стадион и Моуриньо не бе голямата звезда, дори Зидан не успя да стане свещена крава след всичките си успехи. Перес обаче забрави за това, очаквайки че головете сами ще се вкарват. Е, днес в Реал няма кой да бележи.
Президентът на най-успешния клуб за всички времена си плаща и за арогантността, която прояви през лятото, когато броени часове преди началото на мондиала буквално отвлече Лопетеги от селекционерския пост на Испания и саботира националния отбор. Перес смяташе, че всичко му е позволено, но има граници, които дори той не може да преминава.
Ако все пак има нещо хубаво за мадридския клуб, то е, че по-лошо едва ли може да стане.
Трагедията на "Камп Ноу" е крайъгълна за Реал и неизбежно ще провокира промяна. Положителното е, че този шамар ще сложи край на самозаблудите. Събуждането е кошмарно, но поне е събуждане.
За Барселона сега светът е розов - но, както разбрахме от историята с Реал, подобни моменти във футбола са изключително опасни. Нито Валверде е Гуардиола, нито Барса без Меси е Барса, и това няма как да се промени след един мач. Ако в каталунската столица повярват в обратното, нищо чудно скоро да се озоват в ролята на големия си съперник. Двайсетината минути в началото на второто полувреме, в които резултатът бе много по-близо до 2:2, отколкото до 3:1, показаха, че и Барса не е в най-цветущия си вид.
Но и големите победители, и големите губещи задължително трябва да са доволни от един факт - дори без Меси и Кристиано, Ел Класико си остава Мачът на всички мачове.
Последният път, когато гледахме сблъсък между двата гранда без големите им звезди, още нямаше айфони, бензинът струваше левче, а Лудогорец все още се казваше Антибиотик (Разград). Времената вече са други, но Барса - Реал си е все същото зрелище.
Ще продължи да е такова и след Флорентино Перес.
