Лудогорец отново домакинства в София и му предстои мач за милиони.
Мач, който може да класира отбора за втори път в групите на Шампионската лига и да му гарантира минимум 14 млн. евро в поне 6 големи европейски вечери до края на годината.
До вчера продадените билети бяха към 9000 - така че днес Лудогорец няма да напълни „Васил Левски", но ако влезе в Шампионската лига, най-вероятно ще го направи. И дано им се случи, защото в българския футбол друга добра новина не се очаква.
Само че завръщането на Лудогорец сред най-добрите в Европа отново поставя на преден план и въпроса за публиката на отбора.
Публиката, която напълни стадиона и викаше за Лудогорец срещу Реал Мадрид, но съвсем очаквано ги забрави напълно през миналия сезон, след позорното отпадане от Милсами и безрадостното представяне поне в първата половина от българското първенство.
Даже да изключим отишлите просто да видят на живо Реал и Ливърпул в България и да вземем само всички онези със зелените фланелки, със селфитата на стадиона, с автографите от Владо Стоянов. Те изчезнаха в тежките месеци и едва ли някой е изненадан от това.
Да не би да сте очаквали същите хора да викат за Лудогорец и в българското първенство, например когато гостуваше на софийските клубове?
Да, столичните фенове на „орлите" са с тях само когато отборът е актуален, когато е победител, когато е "национална кауза".
А за разградските фенове какво да кажем? Пет поредни титли и поход към Шампионската лига, а в домакинството срещу Цървена звезда стадионът беше притихнал като на погребение.
След звездната игра и победата в Белград, 9-хилядният „Лудогорец Арена" отново не беше пълен при следващия мач на героите - домакинството срещу Ботев Пловдив. Когато общински съветник от публиката се отчете с просташкото поливане с вода на треньора на гостите...
В крайна сметка Лудогорец е най-хубавото нещо в българския футбол, но още си няма най-важното - истински фенове.
А всички, които ще викат за зелените днес, могат да се замислят дали ще подкрепят отбора и в по-тежките му периоди. Тогава зрителят се превръща във фен. И тогава клубът става не само успешен корпоративен проект, но и нечия футболна любов.
