Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Моуриньо, моят приятел

Когато едно „специално приятелство” не е достатъчно за нищо
Когато едно „специално приятелство” не е достатъчно за нищо

Два месеца. Само толкова удържа „най-добрият приятел”, „протежето на Моуриньо” Бруно Рибейро в Разград.

Близките до Лудогорец медии се надпреварваха коя по-напред да се изкаже ласкаво за никому неизвестния португалец още преди представянето му за нов треньор на шампионите.

Бързата проверка за кариерата на Рибейро, още преди два месеца, показа, че освен двете си години в Лийдс и двете си години в Шефийлд Юнайтед, визитката му на футболист, не е нищо особено.

Треньорската му пък е още по-скромна, като е бил наставник само на отбори в родната си Португалия.

Но пък българските медии побързаха да го представят като любимия ученик на Специалния, като и самият Рибейро го нарече свой „брат” в интервю за „Нова”.

Да, Рибейро е карал стажове при Моуриньо в Челси и Реал (Мадрид). Пак по „наша, родна” информация, мениджърът на „сините” от Лондон го препоръчал в Кардиф, но Рибейро избрал Лудогорец.

Имаше обаче и хора, които знаеха, че българският шампион тръгва по нанадолнището с този си избор.

А, да. Другото, което трябваше да донесе Рибейро с идването си, бе „партньорство с Челси”. Т.е. млади таланти от школата на шампиона на Англия да идват да се обиграват в шампиона на България.

Ех, какво партньорство щеше да бъде само. Току-виж, ни изпратили новия Джон Тери да играе рамо до рамо с Моци.

Да, ама не. Освен бразилци със спорна репутация, Лудогорец взе двама румънци и холандеца Джоди Лукоки, както и Цветелин Чунчуков от Ботев (Пловдив).

Лудогорец отпадна от квалификациите за Шампионска лига от молдовския шампион Милсами – клуб, създаден точно по подобието на Лудогорец.

Разградчани започнаха „А” група със загуба от Литекс, победиха Черно море и Левски, но „моряците” им се опънаха в мача за Суперкупата, както им се опъна и новака Монтана в последния кръг на елитната ни група.

Този път Домусчиев сбърка, и то сбърка сериозно. И то сбърка в мечтите си да доведе класен чуждестранен треньор.

Ивайло Петев, Стойчо Стоев, Георги Дерменджиев – тримата треньори на Лудогорец, откакто влезе в „А” група. Всеки с все повече успехи от предишния, всеки надграждаше все повече и повече.

А сега какво? Всичко рухна. Единственото положително за Лудогорец е може би, че в България нямат реална конкуренция, не и в рамките на първенството. В една среща, като двубой за Купата или за Суперкупата - със сигурност, но не и в първенството.

Да, могат да загубят от всеки отбор, но рано или късно, другите отбори се дънят по-сериозно и титлата отново отива в Разград.

Сега, Лудогорец ще пробва да се възстановява с Едуард Ераносян – последният треньор, извел Локо (Пд) до шампионската титла.

Лошата новина за Ераносян е, че българите не се задържат много-много в този отбор. Независимо дали печелят, или губят.

Най-четените