Чухме какви ли не коментари около боксовия мач на годината в София - "цирк", "сеир", че дори и до "измама" стигнаха.
Сякаш, за да не забравяме, че сме в България все пак - тук нищо не е каквото изглежда и всеки има версия точно как е подменена реалността.
Фактите в събота вечер бяха, че Нигерийският кошмар не успя да развали съня на Кубрат Пулев, а по-скоро предизвика учудване и дори съжаление у тези, които го помним как изглеждаше и се биеше с братята Кличко и Поветкин преди години.
Да, Самюел Питър дойде в София извън всякаква физическа форма и кондиция за профибокс, но Пулев няма вина за това.
Да, мачът не продължи дълго и зрелище на ринга нямаше.
Мнозина роптаят - билетите бяха скъпи, а гледаха няколко минути бокс.
Но и за това няма вина Кобрата.
Той си свърши работата, взе си победата и направи още една крачка в посока място на претендент за световната титла. Да не говорим, че Пулев предупреди още далеч преди боя: Съперникът не е от моето ниво.
Само да припомним на най-мърморещите: Най-големият мач на 90-те в профибокса трябваше да е Тайсън - Бруно през 1996-а, като близо 18 месеца Sky sports промотираше боя, а в Ню Йорк пристигнаха 10 000 англичани - фенове на Франк Бруно. Билетите стигнаха 1200 долара, но след убийствени серии на Железния в първите два рунда, в началото на третия англичанинът падна и всички приключи.
Е какво да кажат тия фенове от Острова?
Да летиш от Лондон през океана, да платиш 1000 долара за билет, и да гледаш 2 рунда и малко изтупване на брашнян чувал!? Случва се. Не сме чули някой да мърмори тогава.
Позитивните страни на мача Пулев - Питър са далеч повече.
Шоуто бе на ниво като организация, визия, излъчване и акцентиране върху зрелищните страни на бокса като спорт.
Зала "Арена Армеец" е направена именно за такива събития - с международен мащаб, както го правят в едни други страни, които наричаме "нормални". За щастие напоследък се понасъбраха, като ансамбъла по художествена гимнастика също даде живот на "Арена Армеец" за истинското и приложение - на спортен дом.
И в събота залата грееше в светлините и цветовете, с гайдите при излизането на Пулев и всичко останало от спектакъла.
Всичко изглеждаше добре подготвено и изпълнено, хората вероятно са си отишли доволни, че са станали част от шоуто.
Нека оценим позитивното. Иначе другото си го знаем. Пълно щастие няма, не и в нашите глави.
