През януари 2011 Рой Ходжсън бе изгонен и на негово място като мениджър на Ливърпул назначиха Кени Далглиш.
Превъртаме 16 месеца напред и виждаме как "Крал" Кени е детрониран след разочароващ сезон във Висшата лига, а Ходжсън е начело на националния отбор на Англия.
Далглиш тръгна добре в началото и "червените" завършиха на шесто място, което бе напредък в сравнение с позициите в долната половина на класирането, които заемаха при предишния наставник. Клубът също така подписа с Луис Суарес и Анди Керъл - двама от най-желаните нападатели в Европа.
Рой не стоя дълго без работа, а само около месец по-късно пое Уест Бромич след уволнението на Роберто ди Матео, под чието ръководство отборът се бе смъкнал застрашително надолу в таблицата.
След това обаче той УБА преживя възход и завърши 11-и, записвайки най-високото си класиране във Висшата лига, само за да го подобри с 10-ата си позиция тази година, при това оцелявайки безпрецедентно за трети пореден сезон в Премиършип.
Изминалата кампания донесе рекорд и на "Анфийлд", но далеч не така радващ - едва 6 домакински победи за цялото първенство! Причината за това бе и невероятният малшанс пред гола, преследващ нападателите в червено - никой друг клуб в лигата не удряше гредите толкова често, колкото те!
Така от претендент за четворката Ливърпул се оказа осми и завърши след градския съперник Евертън за пръв път от седем години. Точковият актив на "червените" също така бе най-лошият им за почти шест десетилетия назад!
Попълненията на отбора също не впечатлиха. Стюърт Даунинг нито създаваше положения, нито вкарваше голове, Джордан Хендерсън така и не можа да намери мястото си на терена, а Чарли Адам не беше този, когото помним от Блекпул.
Същевременно, най-скъпият английски футболист - Анди Керъл, не можа да понесе достойно тежестта на очакванията в отсъствието на наказания за 7 мача Луис Суарес покрай расисткия скандал с Патрис Евра.
Подкрепата на уругваеца от страна на мениджъра Далглиш, дори след като той бе признат за виновен, пък бе малко прекалена. Традиционната култура на солидарност вътре в "червената общност", тип "You'll Never Walk Alone", този път май отиде твърде далеч и грубото отношение на шотландеца към медиите му донесе доста негативи.
Междувременно, Ходжсън напълно възстанови репутацията си в Мидландс. Привлеченият от него Бен Фостър бе стожер на вратата, а Шейн Лонг също се оказа ценно попълнение в атаката.
Мениджърът спечели символичната битка с бившите си работодатели с победа с 2:1 на "Дъ Хоутърнс" през април 2011, благодарение на двата гола на Крис Брънт. Шест месеца по-късно обаче Далглиш изравни резултата с 2:0 като гост.
Дойде време и за третата среща. Пет мача преди края на сезон 2011/12 в Ливърпул вече мислеха повече за финала на Купата на Футболната асоциация, а пък от самата асоциация бяха хвърлили око на боса на Уест Бромич.
Той постигна победа на "Анфийлд" в последния си мач начело на "дроздовете" с гола на Питър Одемвинге, а след това каза, че вече не изпитвал тръпка да бие бившия си клуб. Но дори и фин джентълмен като Рой сигурно се е усмихнал доволно след уволнението на Далглиш тази седмица, мислейки си какъв късмет е имал той да се махне оттам още преди година и половина.
Благодарение на собствения си провал с Ливърпул, Ходжсън изгради в УБА наново имиджа си на специалист, умеещ да се справя отлично с ограничен игрови потенциал - умение, от което силно ще се нуждае и начело на Англия на Евро 2012!
