София, 14 май 2010 г., 23 ч. Над 60 000 човека се изнасят щастливи от националния стадион "Васил Левски", а тунелите на изходите кънтят от скандиранията на името на рок легендите AC/DC.
За последен път в историята на националния стадион приблизително такъв брой хора са се събирали на футболен мач ня 10 септември 1997 г. в квалификацията с Русия, която спечелихме с 1:0 и ни класира на Световното първенство през 1998. И никога няма да бъде достигнат отново, тъй като скоро след това стадионът изпада в дългогодишен ремонт, след който капацитетът му от седящи места бе намален от 80 000 на 43 500.
Но не е в това въпросът, ами че преди 15 години "Васил Левски" се пълнеше не само както сега на мачовете на националния отбор със съперници като Холандия и Италия, ами и на Левски - ЦСКА. А на Левски - Локомотив (София) идваха 20 000 и тунелите винаги кънтяха от скандирания на излизане.
Сега на такива срещи трибуните са грозно пусти, а играта на терена е грозно слаба. Преди 15 години радостта от футбола беше много по-голяма. Националният отбор мереше сили с най-големите в света - всички помнят, а ако са били малки, знаят за 7 юни 1995 г., когато обърнахме германците от 0:2 до 3:2 именно на националния стадион. По същото време по терените на "А" група шестваха асове като Наско Сираков, Илиян Илиев и Дани Боримиров.
Оттогава насам постепенно нещо се обърка централно. Вярно е, че през 1995 не можехме дори да си мечтаем, че ще видим AC/DC на родна земя. А днес не можем да си представим, че ще се съберем дори наполовина от публиката на концерта на среща от българското първенство.
Ако трябва да избирам между рок легендите и силния български футбол, не знам какво бих отговорил. Но защо да не можем да имаме и двете!
