Клаудио Раниери бе уволнен в четвъртък вечерта.
Новината дойде като изневиделица за едни, докато за други – това бе задължителната стъпка в развитието на Лестър и жизнено важен ход в борбата за оцеляване във Висшата лига.
И в рамките на тези четири денонощия – до след победата с 3:1 над Ливърпул в понеделник вечер – феновете на Лестър и всички, които започнаха да симпатизират на „лисиците“ след сензационната им титла, като че ли, в един, минаха през 5-те фази на скръбта.
Описани подробно от д-р Елизабер Кюблер-Рос, т.нар. 5 фази при научаване на покъртителни новини са различни за всеки, но почти всички преминаваме през тях, по един или друг начин, когато сме поставени в подобна тежка ситуация.
И нещата в Лестър се развиха по много подобен начин:
1. Отрицание – Това не е възможно. Това не може да се случва на нас... Възможно ли е? Та той ни донесе титлата...
2. Гняв – Как може такова нещо? Това е срам за футбола! Позор! Романтиката умря! Ако не беше Раниери, никога нямаше да стигнем дотук! Футболистите са виновни и даже знаем кои са му скроили номера! Какво си мислят собствениците?
3. Пазарене – И сега кого ще ни доведат? С временен треньор ли ще играем до края на годината? Кой ще се съгласи да дойде пред опасността от изпадане?
4. Депресия – А трябва да играем и срещу Ливърпул... Какво ще правим? Поне ще си кажем „чао“ с Раниери.
5. Приемане – 3:1 срещу Ливърпул – може би животът не е чак толкова лош. Дали уволнението на Раниери не беше правилният ход? Тръгна си, но никога няма да бъде забравен. Благодарим ти за всичко, Клаудио.
С приемането на фактите и на тежката диагноза, човекът започва борбата наново.
В случая на Лестър това все още не е смъртна присъда. Победата над Ливърпул показа, че духът от миналия сезон все още съществува, сякаш просто е бил затворен в някаква лампа и е трябвало някой да го освободи.
А и кои сме ние да оспорваме решението на собствениците как да ръководят клуба си, ако наистина и играчите вече не са били съгласни с начина, по който италианецът си вършеше работа? Ако точно това решение ще им позволи отново да покажат миналогодишния си облик?
Клаудио Раниери винаги ще остане в историята не само на клуба, но и в тази на Висшата лига, английския футбол, и на града Лестър. Жителите му ще го помнят до края на живота си и ще разказват за него на децата и внуците си.
Дойде обаче време за промяна и Лестър да започне живота си след ерата „Клаудио Раниери“. И всички трябва да го приемем.
