Възможно ли е според вас, в един от най-големите български клубове, където професионалистите буквално се прескачат по коридорите, от време на време да се случват такива аматьорски изпълнения, които биха накарали всеки първокурсник в Юридическия факултет да се засмее смутено на факта, че се случват подобни издънки.
Освен ако не става въпрос за възпитаници на школата, дала на правния свят Искра Фидосова и Цветан Цветанов... Но да не се отклоняваме.
„Реабилитацията" на Дъстли Мюлдер в първия отбор на Левски, това е примерът, предизвикал заглавието на латински, всъщност е неумел опит да се прикрие аматьорщината отпреди месец, когато той и още няколко играчи бяха обявени за ненужни и бяха извадени от първия отбор. Другите разтрогнаха с Левски, макар и условията по тези раздели да останаха в тайна, но при Мюлдер не се получи.
Както можеше да се предполага, холандецът се оказа с действащ договор, а мениджърът му заплаши да съди Левски заради неизпълнение на същия професионален договор. И затова сега стигаме до „реабилитацията" и другите глупости за „втори шанс". Както стана дума в началото, аматьорщина.
„Договорът е закон", са казали древните римляни и това правило важи и до днес. Собственикът на Левски адвокат Тодор Батков сигурно го е забравил, за да позволи смешните случки отпреди месец или пък някой друг е взел това решение през главата му. И тази информация ни беше спестена, но резултатите са налице.
Честно казано, не ми пука дали Мюлдер ще остане в Левски или пък дали ще играе, това си е негов проблем, както и на Славиша Йоканович. Обаче не може да имаш претенции да работиш професионално, да си броиш сред най-силните в България и всяко лято да се надяваш да пробиеш в Европа и да се проваляш на такива елементарни тестове като договора на Мюлдер. Защото в Левски се случи точно това.
