БФС е организация, в която принципите май не са на особена почит. Важно е да няма скандали, нещата да си текат и всеки да е доволен.
На тоя принцип на абсолютна безпринципност бе разрешено на Любо Пенев да води и клубен тим - Ботев, наред с националния. След като преди няколко години точно президентът на БФС уточни, че това няма да бъде допускано повече.
Тогава беше Мъри Стоилов, сега е Любо. Но не името е от значение. Ясно е, че когато ежедневният ангажимент и заплата на един треньор са в клубен отбор, концентрацията и нивото на работа с националите не е същото. Да не говорим, че в неговите хоризонти влизат нови интереси, свързани с боса на този клуб и играчите му.
С две думи - това никъде го няма. Защо Рой Ходжсън не поеме например Блекбърн? Или Йоаким Льов да се занимава с Хановер, за да не му липсва ежедневната работа...
БФС не спазва собствените си правила, установени от Михайлов. Как тогава искаме да има принципи, норми и ред във футбола?
Тъпото е, че Любо си върши работата нелошо в националния, а оттук нататък всяка грешна стъпка ще бъде приписвана на раздвояването му между клуб и държавен тим. Дори и да не е така, иди обяснявай... че нямаш сестра.
