Докато емоциите около дербито все още са пресни, за Арсенал равенството 2:2 с Манчестър Сити се усеща като загуба.
Няма как разочарованието да не е голямо, когато допуснеш изравнителен гол в 98-ата минута при гостуването на големия си конкурент за титлата.
Очевидно това беше двубой с необичайно голям залог, макар че е едва септември, а от първенството са изминали само пет кръга. Накрая на сезона може да се окаже, че случилото се на "Етихад" е било определящо и че голът на Джон Стоунс за 2:2 е струвал твърде скъпо на Арсенал.
Но "артилеристите" могат да погледнат и много по-оптимистично на нещата, когато емоциите преминат.
Големият сблъсък беше белязан от редица спорни ситуации, типични за модерния футбол, но и предложи първокласен спектакъл на ниво Премиър лийг. И основната заслуга беше именно на гостуващия тим, в чийто характер няма как някой да се съмнява.
"Артилеристите" показаха твърдост, за да се съвземат от трудния старт и от получения гол, да превъзмогнат периода на доминация на Сити, и да осъществят пълен обрат.
Затова червеният картон на Леандро Тросар беше толкова съсипващ - защото принуди Арсенал да се промени напълно и до края единствено да пази резултата. А този мач можеше да предложи още много атракция при 11 на 11, ако не беше строгото решение на Майкъл Оливър.
Когато играчите на Микел Артета останаха с 10 души, дербито вече нямаше как да бъде толкова непредвидимо и се превърна в класически тип противопоставяне на масирана атака срещу корава защита.
Именно Манчестър Сити е тимът, който притежава едно от най-качествените нападения в последното футболно десетилетие. Но срещу себе си имаше стената, изградена от Артета и тя е може би №1 във футбола в момента.
Обвинявани в мръсни номера и прекомерно бавене на времето, "топчиите" бяха готови да се отбраняват с всякакви средства и демонстрираха, че са готови на всичко, за да спечелят - без да ги интересува дали изглеждат добре отстрани и дали ще се харесат на неутралните фенове.
Забравете стария Арсенал, който губеше красиво, и свиквайте с този, който гони резултати на всяка цена и обикновено ги постига.
Показателно за изграденото от Артета е, че двама от играчите му не подадоха нито веднъж точно за над 90 минути на терена. И същевременно и двамата играха добре и свършиха работата си на "Етихад".
Трудно е даже да осмислим тази статистика, но тя е факт. Юриен Тимбер се представи великолепно в защита, но когато беше заменен в 91-вата минута, напусна с 0 точни пасове.
Кай Хаверц пък остана на терена до края без да осъществи точно подаване. Само че германецът олицетворява настоящия Арсенал в не един и два аспекта.
Той започна като самотник в атака за тима си, но прекара второто полувреме като дясно крило във формация без нападател. Пет пъти изчисти топката и спечели пет въздушни дуела, а именно физиката и играта му на втория етаж накараха Артета да остави него на терена и да жертва Букайо Сака след червения картон.
Виждали сме отбори с 10 души да успяват да изтръгнат победата в такива мачове, но не и срещу Сити, не и на "Етихад" в мач с толкова голямо значение.
Арсенал направи нещо изключително с устойчивостта си през второто полувреме, затова и така вбеси противниците си. Ругатните и агресията на Ерлинг Холанд по време на двубоя и язвителните коментари на Бернардо Силва и Джон Стоунс по-късно са показателни за гнева на "гражданите".
Сити постоянно си мислеше, че е открил някаква пролука, някакво пространство между линиите на опонента, но това се оказваше илюзия. Арсенал успяваше да изолира в предни позиции най-неефективните фигури на Пеп Гуардиола и това си пролича от безцелните удари на Мануел Аканджи, Кайл Уокър и особено Рубен Диаш.
Накрая крепостта падна при финалния щурм и благодарение на един доста нетипичен гол за отбор на Гуардиола.
Изглеждаше като попадение на тим от долните дивизии - но и то свърши работа на шампионите, които също трябва да бъдат поздравени за демонстрирания характер.
За момента Сити направи нужното, за да избегне загубата и да остане на две точки пред Арсенал. Но изглежда ще трябва да покаже нещо повече в бъдеще.
Особено при положение, че ще трябва да се справя без тежко контузилия се Родри до края на сезона. А неговото значение за тактиката на Пеп е фундаментално.
Да не забравяме и че Сити очаква присъдата си по прословутите 115 обвинения за финансови нарушения. И може да загуби шансове в битката за титлата не заради представянето си на терена, а заради евентуална санкция с отнемане на точки.
Трудностите за Пеп тепърва предстоят, докато Арсенал вече трети пореден сезон се доказва като достоен кандидат за трона на съперника.
Не толкова отдавна "артилеристите" бяха известни като слабохарактерен и лесно чуплив отбор, който е способен да играе красиво, но и да се срине при най-малките трудности.
Артета напълно заличи този Арсенал и на негово място изгради чудовище.
Той напълни отбора със силни играчи, физически и откъм характер. Габриел Магаляеш е примерът за това, истински гигант и биткаджия, който никога не се предава.
С Уилям Салиба заформят мечтана централна двойка защитници, за която най-вероятно ще се говори още дълго през годините.
Ако се върнем към 2019 г., ще си спомним, че при назначаването на Артета големите имена и най-скъпоплатените в Арсенал бяха Месут Йозил и Пиер-Емерик Обамеянг.
Мениджърът изгони и двамата, защото от тях не можеше да се очаква да направят това, което Кай Хаверц стори в неделя.
Някак неочаквано, Арсенал на Артета се превърна в отбор, който разчита преди всичко на отбраната си и от началото на сезона е допуснал само един гол, докато е бил с 11 души на терена.
До известна степен този тим е антипод на късните състави от ерата на Арсен Венгер и това в момента е единствено от полза на лондончани.
Когато Артета беше назначен, се говореше предимно за влиянието му от Венгер и Гуардиола - все пак беше капитан на Арсенал при първия и асистент на втория.
Но оттогава "топчиите" еволюираха във впечатляващо прагматичен отбор и изглежда, че Артета е извлякъл най-много поуки от периода си в Евертън при Дейвид Мойс.
Мойс обичаше да играе на сигурно с 4-5-1 и се е случвало да използва централни защитници на двата бека. Мениджърът на Евертън обичаше и дефанзивните халфове, а докато беше в Уест Хем, Артета привлече най-добрия му дефанзивен халф Деклан Райс.
Разбира се, испанецът вече извежда идеите на своя учител до нови висини. Арсенал има най-много жълти картони във Висшата лига (19) и този сезон е извършил два пъти повече нарушения от Сити (65 срещу 32).
Това се оказва и отборът с един от най-ниските средни проценти владеене на топката (41.6%), макар че причината е основно в прекараното време с човек по-малко.
Този донякъде изненадващ облик на Арсенал при Артета няма как да се хареса на всички, но важното е доколко увеличава шансовете за големи постижения в края на сезона.
Когато противникът ти е Сити, няма нищо срамно в това да останеш с празни ръце.
Но съставът на Артета показва, че не разчита на предполагаемата санкция за противника - защото е способен да се пребори за титлата и на терена.
