Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

България в Токио - това си беше малко спортно чудо

България в Токио - това си беше малко спортно чудо Снимка: Lap.bg

Тръгнахме с тихи стъпки, връщаме се с големи усмивки. Неочаквано, донякъде дори шокиращо, но България направи страхотно представяне на Олимпиадата в Токио, и това не са просто помпозни думи в името на улавянето на вълната леко кух патриотизъм. Оценката може да е само отлична, а сега ще прочетете и защо това е така.

Страната ни прати в Токио 42-ма спортисти, което е най-малката ни делегация на летни игри от онези игри в Берлин през 1936-а, известни като Олимпиадата на Фюрера. Никога в следвоенната история не сме били с толкова малко атлети на грандиозния форум.

Имаме шест медала, но с такъв у нас се върнаха десет спортисти, защото за ансамбъла са пет медала. Като теглим чертата - това прави по 1 отличие на четирима олимпийци, а това хич не е зле, нали!?

Щатите спечелиха 113 медала, но бяха в Токио с 615 атлети. Не е един на четирима. Китай е втори с 88 парчета от метала в три цвята, но от 406 участника. Да, да - ясно, че сравнението е твърде хипотетично и не можем реално да сложим България нито до САЩ, нито до Китай като спортна сила, но разбирате смисъла.

Това е най-доброто ни олимпийско представяне от Сидни 2000. И то във време, в което организационно, структурно и инфраструктурно, спортът ни никак не е на водеща позиция.

Журналистическата гилдия стигна дотам да се чуди кого да направи "Спортист на година", след като съвсем до неотдавна блъскаше глава кой измежду поне пет достойни да посочи първи.

Веднага трябва да уточним - немалко пари отидоха в програма "Олимпийска подготовка", а именно 33 951 638 лв за последните 5 години. Но те са разпределени между всички федерации, включително и на такива, които не успяха да класират нито един спортист в Токио.

Художествената гимнастика и борбата са рекордьори, те донесоха и три от медалите. Но боксът, например, е със скромните 600 000 лв. годишно, а даде злато. Каратето - с 300 000 лв., и също има шампион. А и тези суми са пренебрежимо ниски дори спрямо това, което се дава в съседните ни държави за подготовката на олимпийски кадри и евентуални медалисти.

Сравнение с годините на миналия век са трудни, имаме участия с по 35 медала (Сеул 1988). Но предвид обстоятелствата и реалностите, постигнатото в Токио е много сериозно.

Сред страните от региона сме трети, като изпреварваме Гърция и Турция.

Пред нас са Хърватия и Сърбия (по златни медали сме равни с тях), които имат 8 отличия общо. Тоест - съвсем близо сме до това да сме най-добре класиралата се нация от Балканите. Турците имат 13 медала, но са само с 2 злата, което ги нарежда след нас. Гърците нито по злато (2), нито по медали (общо 4), са ни равни.

Делим 30-о място в крайното класиране, те са зад нас. Румъния също е след България, а исторически тя е доста напред в генералното класиране по медали на Олимпиади - на 17-о място, докато ние сме 22-ри.

Оставяме назад и страни като Украйна, Мексико, Нигерия, Индия, Аржентина, Южна Африка. Държави с огромно спортно наследство, доста сериозно превъзхождащи ни като население, територия и очаквания за игрите. Само споменаваме, че Суперкомпютърът, който направи прогнози коя страна колко медала ще вземе от Токио, ни даваше 1 с леки разсейки да стигнем до 2. Аржентина имаше планирани 17 (взе 3), Украйна - 30 (взе 19, но само 2 златни),

30-о място от 206 състава никак не е за подценяване.

Това направо си е една супер Олимпиада за България. И дойде добре дошла, защото облаците на негативизма около спорта ни са паднали толкова ниско, че вече почти не виждаме откъде може да дойде светлина. И дори ще стигнем по-далеч - тези успехи са малко напук на случващото се у нас, а не следствие от него.

Има и друг аспект, а той вече се превръща в тенденция. Жените ни донесоха и шестте медала в Токио, но това вече не е никаква изненада.

Сега бяха Антоанета Костадинова, Тайбе Юсеин, Ивет Горанова, Стойка Кръстева и Евелина Николова, пет златни отличия получават Симона Дянкова, Стефани Кирякова, Мадлен Радуканова, Лаура Траатс и Ерика Зафирова (момичетата от ансамбъла). Но от 2008 г. все те са героини, с едно малко изключение.

В Пекин преди 13 години имахме едно злато на Румяна Нейкова, сребро на Станка Златева и три бронза на състезатели от мъжката борба. Четири лета по-късно в Лондон взехме само три медала - сребро за Станка Златева и Милка Манева, бронз на Тервел Пулев. Това последното отличие и историческо, защото от него насам мъж не е носил такова на България.

В Рио нямахме злато, а сребро донесе Мирела Демирева. Бронз за ансамбъла, бронз за Елица Янкова в борбата. Сега - 6 дамски отличия.

След старта на новия век сме спечелили 33 олимпийски медала общо на летни и зимни игри. Златните са 6 (пет на жени), сребърните са 8 (седем на жени), а бронзовите - 19 (девет женски). Ясно е кой прави големите удари!

Но това са детайли. Голямата новина е, че България направи не просто достойно представяне в Токио. А направо такова за 6+.

Най-четените