Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

БГ футболът през 2020 г.: Цаца, ама риба, риба, ама цаца

Годишният отчет за Левски трябва да е като за мъртвец - или добро, или нищо. Демек - нищо, то не е и за разправяне. Само им вижте вратаря, това прави излишни куп въпроси. Впрочем същият пази и на цаците в националния. Снимка: Lap.bg
Годишният отчет за Левски трябва да е като за мъртвец - или добро, или нищо. Демек - нищо, то не е и за разправяне. Само им вижте вратаря, това прави излишни куп въпроси. Впрочем същият пази и на цаците в националния.

Преди повече от половин век филмът "Кит" на Христо Михов - Черемухин роди знаменития лаф "Цаца, ама риба! Риба, ама цаца..." Ставаше въпрос за метафора, че в отчетите по времето на соца една уловена цаца се превръща в хванат кит.

Изминалата година за футбола ни беше точно такава, че да се чудим - риби ли сме, или цаци. Два български отбора - Лудогорец и ЦСКА, се класираха в групите на Лига Европа. Не добре, ами направо отлично! Там обаче станаха последни. Все пак ЦСКА победи Рома с 3:1. Но на "Васил Левски" италианците пуснаха цаците, тоест смъртните си резерви. Не се разбра какъв точно е уловът, но поне срещу името на победения отбор пише Рома.

Всъщност голямата риба се закачи на куката на Локомотив (Пловдив), само че я изпуснаха по най-абдалски начин. Няма и 20 минути преди края на баража за Лига Европа пловдивчани поведоха на Тотнъм с 1:0. На Жозе Моуриньо му изби студена пот на челото. Но бързо след това локомотивци си изкараха два тъпи червени картона. Този на Бирсент Карагерен вероятно е единствен случай в света. Той получи втори жълт картон, защото почна да рови с крак точката за дузпата, която Хари Кейн се канеше да изпълни. Да направиш подобно нещо се явява глупост №1 на годината. С двама по-малко Локомотив беше елиминиран с 2:1 и си остана при европейските футболни цаци.

Националният ни отбор принадлежи към същия вид дребни риби. Нищо, че на 8 октомври играхме бараж за класиране на европейското първенство. Дотам нашите цаци стигнаха благодарение не на предишния си треньор Георги Дерменджиев, не на по-предишния Красимир Балъков, а на по-по-предишния Петър Хубчев в Лигата на нациите. Само че Унгария ни победи с 3:1 пред срамно малко публика в София. И затова ще гледаме европейското само пред телевизора, където всъщност е мястото на футболните цаци.

Младежките национали и те така - "без малко" да се класират на европейското. Днес техният треньор Александър Димитров го спрягат за бъдещ треньор на първия ни отбор. Някои футболни легенди начело с Петър Жеков възроптаха, че дават състава на някаква цаца. Но на какво отгоре да имаме големи треньори? Този поне е показал някакви качества да работи с младите.

Пак по това време, когато ни биха унгарците, националът Божидар Краев заслужи приза "Цаца на годината", ако имаше такъв. Това момче каза, че цяла България трябвало да се гордее с него. Поводът - щял да рита от дъжд на вятър в Шампионската лига с Мидтиланд. Ти да видиш! Въпросният датски отбор завърши последен в групата си. А нашата цаца не направи нищо за запомняне.

Първенството на efbet лигата беше същото - боричкане на цаци. Втръсналият на всички Лудогорец стана шампион за девети път, а вече се е запътил и към десетата си титла. По изчисления на някои спортни журналисти, едно 15-20 точки през годината са им били набутани със спорни съдийски отсъждания. За съжаление, в Лига Европа свирят по друг правилник и затова футболното чудо от Разград приключи с шест загуби и голова разлика 7:19. На това му се казва да те бият като тъпан на сватба.

А ЦСКА на Гриша Ганчев за пореден сезон получи двете калъфки. В първенството завършиха на 13 точки зад Лудогорец. А на финала за Купата на България паднаха на дузпи от миналогодишния победител Локомотив (Пд). Издънка при ударите направи ганаецът Али Соу - същият, който през 2019 г. изтърва дузпата срещу Лудогорец и прати титлата към Разград. Така от завръщането си в елита до ден-днешен този отбор си остава само с мераците, но все още при цаците.

Там даже се нароиха две Цесеката, другото е с 1948 накрая, не това с тирето. През лятото взеха Красимир Балъков, който като треньор си е просто една цаца, ако му се гледат резултатите. Уж беше с рекламна цел. Но каква реклама да стане, като падаш не само от адашите с тирето, ами даже и от Левски? Язък за барута.

Като стана въпрос за Левски, там годишният отчет трябва да е като за мъртвец - или добро, или нищо. Демек - нищо, то не е и за разправяне. Само им вижте вратаря, това прави излишни куп въпроси. Впрочем същият пази и на цаците в националния.

А какво да кажем за добрата стара Славия? Шефът на белите Венци Стефанов стана първенец за годината по най-много интервюта. Отборът му завърши през лятото на трето място. А в края на годината вече е и втори, само че отзад напред. Интересно, кой ли ще изпадне вместо Славия? Навремето през 1984 г. например жертваха доста подличко Шумен. Сега кръгът се върти около провинциални цаци като Етър, Монтана и Ботев (Враца).

В последните седмици настана голямо чесане на глави коя от всичките цаци да бъде избрана за "Футболист на годината". Все е нямало, ама чак такова нямане като сега не е имало. Едно време мърмореха, че дават наградата на Георги Иванов - Гонзо и Сашо Александров - Кривия. Днес такива като Гонзо и Кривия ги търсят със свещ. Смятайте какво ни е дереджето, след като най-много голове през годината (18 броя) е вкарал Мартин Камбуров. Този човек е на 40 години. Някъде с толкова сме изостанали и във футбола. Затова сме при цаците.

Най-четените