Бира и шкембе, говоря за неделя сутринта.
Ако перифразираме култовите извадки от тази модерна ърбън класика за неделята след голямо спортно събитие за българина, ще стане:
"Океан от хейт, океан от патриоти. Говоря за неделя сутринта."
Добре, че фийдът във Facebook е накъсван и от реклами на хипер-супер намалени неща за Коледа, ножчета за бръснене и поредната услуга на някой мобилен оператор, че да не е стопроцентово посветен на Кубрат Пулев.
В такива дни разбираш какви близки, познати, далечни познати и почти напълно непознати (каквито са средите на едно Facebook приятелство) имаш - ами те всичките се оказват поне Мишо Таков в познанията си за бокса. И обичат страната си поне колкото Раковски.
Вероятно повечето ги боли главата поне колкото Кобрата, само дето за него знаем причината. Човекът отиде на ринга в Лондон да си гони мечтата и загуби. Джошуа е по-млад, по-атлетичен, по-добър технически вероятно. Нищо изненадващо, че победи.
Пулев използва всички аргументи в арсенала си - опита да е нахакан, бе издръжлив, показа пак колко много хъс и кураж има. Нито за момент на лицето му нямаше страх - от мига на излизането до този на изправянето след нокаута с кръвта по него. Загуби надигран, но поне опита да си гони мечтата.
Кубрат може да не е лъжица за всяка уста на по-интелигентната прослойка от обществото ни. На моменти може да е грубоват, самонадеян, да говори "малко по-така", но те и "Ъпсурт" пеят малко по-така, ама си ги харесваме.
И изобщо - не е необходимо да харесвате Пулев, за да оцените куража и характера му.
С тях стигна два пъти до мач за световната титла, въпреки че очевидно не е най-добрият боксьор в света. И това е огромно качество в спорта, защото за всеки Меси трябва да има по един Масчерано. И двамата във футбола играха на най-високо ниво, печелиха титли заедно и са уважавани за това, което постигнаха. Ако искате по-близко сравнене - за всеки Стоичков е нужен Златко Янков.
Пулев може спокойно да е горд от професионалната си кариера, независимо, че тя изглежда ще остане без титлата. Въпросът е - всички тези, които обожават да си създават емоции в ежедневието, рисувайки образи на патриотична възхвала или - на другия полюс - вечен хейт, дали един ден могат гордо да направят ретроспекция на своите последни 11 години. Както той може за същия период, в който е професионалист?
"Липсвали му много качества, нямал игра с краката, нямал завършващ удар". Четеш и си викаш - е той какво прави там, тогава, ако е така?!
И така да е, е куражлия, изправи се смело срещу предизвикателствата. Някои от тези, които го хейтят, ги е страх срещу ежедневни дребни препъникамъчета да застанат, та ги подминават. Заобикалят. Финтират.
Като например - трите левчета. Тарикатлък пар екселанс.
Скоро ще излязат резултатите от DAZN, например, та ще разберем колко абонамента има платформата от България за мача. Струваше три лева да си осигуриш картина с идеално качество, със студия, с коментар на двама добри специалисти - Камен и Огнян, на нашия език, плюс пълната картина от Лондон "от до". И това е месечен абонамент. Любопитно е колко си платиха да видят "как го бият Кобрата, то се знаеше" или "великия патриот, прославил Майка България".
Смела прогноза - не са били много.
Естествено, само закупените мезета за гледането на боксовата вечер са надхвърлили 15-20 пъти цената на абонамента за гледането. Народопсихология. Три лева мечтите не струват, ще каже някой. Но те, мечтите, се покоряват с кураж. С тарикатлъци не става.
Изобщо не бива да изключваме тук и дискусията защо спортното събитие на годината остана извън програмите на телевизиите у нас, като имаме два платени и изцяло спортни пакета. Със 7 канала.
Но така е в частния бизнес - всеки преценява кое е изгодно, рентабилно и си струва. Нищо, че понякога има психологически фактори - например, че в края на такава проклета година да осигуриш за гледане толкова чакано събитие, си е направо... ударът на годината.
Иначе оценките валят. Изложил се, били го като тъпан, държал се като неевропеец, много му знаела устата - какво ли не може да прочетем днес, направо си е за малък справочник с възможните и популярни хейт практики онлайн.
Има и другата крайност - "всички вие сте идиоти, защото не оценявате как прослави България Кобрата". Процентно е далеч по-малка, но я има. Така е всеки път, а сега заради важнастта на мача, удесеторено като вълна. Не познаваме средата и нюансите ние, само крайностите са водата, в която плуваме като риба.
Познато от големите мачове на Григор Димитров - печели в Лондон преди 3 години по това време, с дни колажите с лика му върху националния флаг задръстиха социалните мрежи и медиите. Бият го в първия кръг на някой турнир, стане пак "неудачник" и "няма характер".
Интересно като ги няма тези двамата след някоя година в професионалния спорт, кой ще предизвиква тия нощи на трепети и експертни оценки?
Бербатов се отърва вече. Кобрата и Григор останаха последни на такова ниво. Армията-нация от експерти да ги оценява, докато ги има.
След това ще обсъждаме само риалитита, сериали и готварски предавания.
