АЕК нокаутира Левски за 29 минути и го спря в похода към Шампионската лига в сряда вечер, но това 4:0 изобщо не бива да изненадва. Да се говори, че "сините" са играли слабо в този двубой не е особено издържано. Те просто нямаха шанс срещу индивидуалната, а вече и отборна класа на гръцкия шампион, който имаше жокери по цялото игрище.
Жокери - разбирай играчи с достатъчно сериозен ноу хау на това ниво. АЕК може и да пада наред в основната фаза на турнира, това тепърва ще видим. Особено, ако играе с "расови" отбори от най-силните пет първенства. Но като за квалификационни битки с отбори като тези от България, АЕК имаше твърде много класа.
Навремето великият Кройф бе казал: "Никога не съм виждал торба с пари да вкарва голове. Затова не ми казвайте, че един по-беден отбор не може да бие един по-богат, който събира по-скъпи играчи."
Йохан рядко бъркаше за футбол и, да, виждали сме как селекции със стомилионни асове в тях губят от далеч не толкова охолно харчещи съперници, но такива с огромна дисциплина, организация, отборен дух и тактически познания.
В сряда не се получи. Преди седмица Левски удържа Йович, Майер, Варга и останалите звезди в състава на АЕК, застана стабилно и с увереност, но все пак - и на свой терен, пред своята публика.
Комбинацията от тежка атмосфера, огромната мотивация за влизане в основната фаза на всяка цена у съперника, както и неговата огромна индивидуална класа, се оказа твърде тежка на реванша.
Йович дойде преди година като свободен агент от Милан в Атина. Но това е играч за милиони, който стигна и до Реал Мадрид. Класата му не подлежи на коментар.
Варга? АЕК плати за него 4.5 милиона евро на Ференцварош. Футболист поне за Бундеслигата.
Ловро Майер? Хърватска школа, основен играч в националния отбор, а и дойде за 7 милиона евро от германското първенство.
Това са трима, има и още. Но само те тримата са достатъчен аргумент защо АЕК ще играе в Шампионската лига.
Ако трябва да потърсим причините защо Левски стартира силно сезона си в Европа и изглеждаше стабилен до мача в Атина, то няколко са очевидни:
- много ясно разбиране на идеите на треньора и изпълнение на терена
- отлична подготвеност кондиционно
- организация, дисциплина и използване на ключовите моменти в мачовете.
Всички тези неща не са се променили от факта, че Левски бе отнесен в кошмарните първи 29 минути. Или пък, че някои играчи на терена бяха объркани - например Вуцов. Нивото на отбора отсреща бе различно. Най-вече - нивото на асовете.
А често във футбола те правят разликата и думите на Кройф остават само теория. Левски няма нападатели като Йович и Варга, а разчита на Сангаре и Переа. Има ли смисъл да сравняваме?
В средата на терена големите фигури на АЕК са Майер и Марин - играчи за 10 милиона евро. При "сините"? Сержиньо, Мубарик, Бурас. Добри играчи за българските стандарти и за европейските, малко под средното ниво. Когато са в работещата система, изградена от Веласкес, могат да са ефективни и дори да надиграват отбори като Кайрат. Но срещу АЕК... сложно.
И това е реалността. Нивото е различно. И при това - говорим за плейофа, не за основната фаза на Шампионската лига. Там ножицата става още по-широко разтворена.
Но и за Левски, и за българския футбол, лятото е позитивно. И заради научени уроци, и заради добри елиминирани съперници и от "сини", но и от "червени"... Остава да се намери начин и инвестицията в класа да се увеличи, за да намалим тази пуста ножица.
